Джулиън Барнс-Дейси: Удържането на мира в Газа ще зависи от постоянството на Тръмп

Г-н Барнс-Дейси, какво според Вас накара Израел и Хамас да спрат огъня?

"Ключовият фактор тук бе, че президентът Тръмп си каза "Стига толкова!" и реши, че след две години е дошло времето Съединените щати най-сетне да подложат Израел на достатъчен натиск, за да принудят Нетаняху да преговаря. Няколко фактора допринесоха за това, но един от решаващите елементи бе израелската атака над Катар преди няколко седмици. Тази атака бе възприета зле не само из целия регион, но и във Вашингтон. Не само защото бе опит да бъдат ликвидирани участници в преговорите (делегатите на Хамас), но и заради ключовата роля на Катар като посредник. Според мен това бе моментът, в който Тръмп осъзна необходимостта от промяна в досегашния курс (по отношение на конфликта в Газа). От региона го подложиха на интензивен натиск да бъде по-решителен по отношение на израелския премиер. По същия начин регионални сили наложиха на Хамас да пристъпи към компромис".

Как оценявате ролята на Европа за постигането на примирие? Бихте ли се съгласили, че тя бе пренебрежимо малка?

"На практика европейците не изиграха никаква роля. Ако се опитаме да бъдем по-позитивно настроени, можем да кажем, че те работиха заедно с арабите за Нюйоркската декларация, с която потвърдиха необходимостта от палестинска държава и спомогнаха за отклоняване на американските възгледи от максималистките претенции на Израел. Всъщност обаче обратът дойде от САЩ под влиянието на арабските сили, а не под натиск на европейците".

Мислите ли, че 20-точковият план на Тръмп ще проработи? Кои са най-големите рискове и как може да се гарантира изпълнението му?

"Причината за този първоначален успех на плана и, да се надяваме, за постигането на примирие е, че той в действителност не е толкова план, колкото сбор от принципи, доста мъгляви и непридружени с конкретни изисквания. Тази му особеност е и най-уязвимото му място. Но именно липсата на по-голяма конкретика позволи и на двете страни да възприемат 20-те точки като нещо, с което може да се работи, за да пасне на интересите им. Очевидният риск ще дойде с опита да се уточнят детайлите. Кризата може да се разрази много бързо.

От гледна точка на Израел, планът на Тръмп му предоставя вето върху процеса на пълно изтегляне от ивицата Газа и върху задействането на политическия процес. Със сигурност дясното правителство на Нетаняху ще се опита да се възползва от това, за да ограничи отстъпките (към палестинците). От палестинска гледна точка, липсата на ясни гаранции и срокове за израелското изтегляне също крие рискове.

Ключът ще е в желанието и постоянството на Тръмп да контролира изпълнението на плана, да продължи натиска върху Израел за следващата фаза на изтеглянето. Коалиционните партньори на Нетаняху нямат никакво желание да придвижат нещата в тази посока. След като Хамас се раздели с най-важния си лост, освобождавайки еврейските заложници, Израел много лесно и много бързо може да намери оправдание да наруши примирието и да погне отново Хамас с нова военна офанзива. Не е никак трудно да си представим това след изявленията от представители на израелския кабинет, решени да се разправят с Хамас. 20-точковият план им оставя достатъчно "вратички" за подобни действия".

Смятате ли, че точките за демилитаризация на Газа и разоръжаване на Хамас са осъществими?

"Това е още един от проблемите, забулени с недомлъвки. Ако амбицията действително е за пълна демилитаризация и разоръжаване на Хамас, според мен перспективата за това е твърде далеч и слабо вероятно да се случи. Повече място за компромис ще има, ако истинската амбиция е да се обезсилят ударните средства на Хамас, но да им се позволи да задържат оръжието, което им е нужно за вътрешен контрол в Газа. Хамас вече уведомиха американците, че са готови на такава стъпка, но изключиха варианта да се разоръжат напълно. Последното може да послужи на Израел за нарушаване на примирието".

Хамас дадоха знак, че ще се откажат от управлението над Газа. Но може ли тази групировка да бъде напълно отстранена от политическия процес?

"Хамас доста отдавна декларира желанието си да се оттегли от управлението на Газа. Но не мога да си представя сценарий, при който Хамас ще бъдат заметени настрана като фактор в палестинската политика, с който другите трябва да се съобразяват. Дори сега, след две години разруха, те запазват влияние и легитимност сред части от палестинското общество, които няма как да бъдат затрити.

Така че ще трябва да бъде намерена някаква формула за участие на Хамас в палестинската политика и национално помирение сред палестинците с участието на автономната администрация. Интересното е, че една от 20-те точки на Тръмп предвижда амнистия за бойците, които сложат оръжие. Това ясно показва възможността им да участват в политическия процес, макар и във форма, различна от досегашната".

Планът на Тръмп допуска завръщане на Палестинската автономна власт в Газа, но след като се реформира според началата, зададени от международните партньори. Мислите ли, че администрацията ще има достатъчно стимули, за да се съобрази с това условие и наистина да се промени към повече демократичност и отчетност?

"За повечето хора няма друга алтернатива, освен един ден палестинската администрация да се завърне в Газа. Как това ще се случи, под каква форма и в какви срокове са още няколко въпроса, на които планът на Тръмп не отговаря. Тръмп предлага ивицата да остане под контрола на международни институции. Боя се обаче, че тези институции бързо ще загубят авторитет както в международен план, така и в самата Газа, ако се опитат да маргинализират палестинците в дългосрочен план. При това положение въпросът е ще може ли палестинската администрация да бъде подсилена достатъчно бързо, за да обедини под свой контрол управлението на Газа и Западния бряг. Израел вероятно ще се опита да блокира такъв процес и това ще е един от въпросите, по които ще е нужен натиск от страна на Тръмп".

А Европа, от своя страна, няма как да притисне Нетаняху?

"Би могла, но дали ще поиска да го стори? В продължение на две години война се нагледахме на слабички и крехки реакции от европейците, напълно неспособни и без желание да мобилизират възможностите си за оформяне на някакво по-добро бъдеще. Европа разполага със също толкова значителни средства за влияние върху Израел, колкото и върху палестинците. Все пак тя е най-големият търговски партньор на израелците. Но все още Австрия, Германия и други страни блокират общите решения и държат на Израел. За жалост, Тръмп е единственият, който е готов да упражни натиск върху Нетаняху, и се надяваме да продължи. Да се надяваме също, че европейците ще могат да допринесат за следвоенната фаза - има много задачи за решаване със сигурността, възстановяването, хуманитарната помощ и, разбира се, реформата на палестинската администрация".