Сривът в глобалната мрежа и монополистите на трафика

Един малък и лесно отстраним бъг, иначе казано грешка, в системата на голям център за данни на "Амазон" в Съединените щати, като плочка домино събори немалък дял от световната мрежа и показа неин огромен структурен проблем.

Ако работата ви е опосредствана от компютър, много е възможно за презентации да ползвате програмата Canva, а дистанционни разговори да провеждате през Zoom. Едно от популярните в световен план чат-приложения, през които комуникираме както професионално, така и с близките си, е Signal. Закъде без социалните мрежи, като една такава със 700 милиона потребители по цял свят, макар и не толкова много в България, е Snapchat. На смартфона си може да се забавлявате и с игри като Clash Royale или пък да учите чужд език с Duolingo.

В днешния свят съществуваме, пазарувайки, а може би най-големият универсален магазин в света е платформата Амазон. Ако и вашето ежедневие, както това на милиарди други потребители, е свързано с едно или повече от изброените приложения, в понеделник тази част от него стана невъзможна за определен период от време. Защото, според някои западни оценки, половината интернет падна.

Самият срив не продължи твърде дълго, цинично казано - никой не е умрял заради него. Той обаче е още една демонстрация на гигантски структурен проблем в световната компютърна мрежа.

Три големи компании държат над 55% от световния трафик, коментира за "Събота 150" компютърният специалист и журналист Георги Караманев, създател и основен автор на сайта "Дигитални истории".

По думите му, предоверяваме се на огромни доставчици на услуги, а Интернет изглежда все повече като къщичка от карти – ако дръпнеш една карта, всичко пада много лесно и бързо.

Нека допълним описанието на тази къща от карти. За да можете да осъществите видеоразговор през Zoom, това трябва да се обезпечи технически - програмата се съхранява на компютри в споменатите гигантски дата центрове, които предоставят изчислителната мощ, необходима за провеждането на стотици хиляди разговори във всеки един момент.

За собствениците на Zoom би било изключително скъпо да осигурят техническите ресурси, необходими за работата на приложението. Затова те плащат на друга компания. Така над половината от световния интернет трафик преминава през датацентровете на трите лидера в сферата - Amazon Web Services, Google Cloud Services и Microsoft Azure (Азюр).

В понеделник в един от центровете за данни на Амазон възниква грешка в DNS системата. Нея можем да оприличим на телефонен указател, чрез който различните програми и потребители се откриват в интернет, а преди няколко дни получават съобщения за недостъпен абонат.

"Повлича след себе си следващото, защото се трупат нови и нови заявки към този център. Този път доста бързо реагираха инженерите – успяха за няколко часа, още същия ден, да решат проблема", допълва Георги Караманев.

"Малък пропуск много лесно обръща всичко", посочва той и пояснява – често подобни големи проблеми са следствие не от кибератаки, а от технически пропуски. По-сериозна кибератака обаче може да е "убийствена" за достъпа ни до Интернет, който възприемаме като даденост.

И ако в Snapchat са недоволни от Амазон заради срива, изборът им за друг доставчик се свежда до Майкрософт или Гугъл. В подобна ситуация са данъчната служба на Обединеното кралство и огромната банка Lloyds, чийто услуги също бяха частично недостъпни в понеделник.

Демонстрираният тази седмица проблем със самата структура на Интернет беше сполучливо събран в едно меме с две картинки. Първата ни връща в 1969 година, в която група компютърни инженери на американската армия измисля бъдещия интернет и те си казват: нека да създадем децентрализирана мрежа, така че тя да може да оцелее при ядрен удар. На следващата картинка близо 60 години по-късно съвременната група от инженери вече казва - нека да струпаме всички жизненоважни услуги на няколко места.

"Тези три големи компании са единствените, които имат такива ресурси. Основният път е да сме по-изискващи към тези компании. Продължаваме много лесно да се насочваме към монополите", подчертава Караманев.

Социалните мрежи се превърнаха в диспечери на истината, отчита още експертът. Той е категоричен, че "монополът над обществения разговор съществува".

Тук вече говорим за политически посоки. През април т. г. американското енергийно министерство обяви обособяването на 16 терена за нови центрове за данни, които да захранват напредъка в сферата на изкуствения интелект. За да дадем един прост пример - чрез тях ChatGPT ще става все по-умен.

В американския случай, естествено, говорим за публично-частни партньорства. Новина от тази седмица - Доналд Тръмп разрушава източното крило на Белия дом, за да създаде нова бляскава бална зала със златен интериор. Това ще струва 300 милиона долара, осигурени от частни донори - сред тях Епъл, Мета, Амазон.

Отделни технологични предприемачи като Илон Мъск, Джеф Безос или Питър Тиъл законно инвестираха във влияние над Тръмп и сега администрацията на най-голямата световна икономика ги подпомага, а монополът в интернет услугите се увеличава.

Датацентрове с правителствени пари се строят навсякъде и това е въпрос и на национален суверенитет. В Китай пленумът на ЦК на комунистическата партия тази седмица реши в следващата петилетка да преследва технологична самодостатъчност.

Ще се затвори ли интернет в националните граници?

Държавният монопол не би бил по-добър от частния. Не можем ли да си говорим за нещо, в което няма монопол, пита Георги Караманев. Според него има технологии нещата да се развиват по-децентрализирано.

Скъпо удоволствие е и разработването на изкуствения интелект. Машинният разум изглежда също ще зависи от шепа корпорации - OpenAI, Google, Microsoft - дори и те да имат разнообразни подизпълнители или държавни поръчители.  

А въпросите как комуникираме с човекоподобната машина и каква е нейната етика поне от няколко години се задават не от научната фантастика, а от ежедневието.

Чрез сайта си "Дигитални истории" и заедно с издателство "Скрибенс" Георги Караманев организира конкурс за поезия, написана от изкуствен интелект. Това нормално ли е?

"Ако се вярва на коментарите под моите публикации онлайн – не, ни бива да допускаме ИИ в поезията, той ще ни лиши от креативност. Мисля, че сами ще се лишим от креативност и сме тръгнали по много опасен път във връзката си с него. (…) Разковничето е в обществения разговор, опитвам се да търся по-нестандартното, извън клишетата. Успях да класирам генерирани стихове в топ 10 на два поредни български поетични конкурса от най-известните, с впечатляващи журита. Тоест, вече сме наясно, че не само ИИ може да пише като човек, а че може да пише по-добре от 90% от хората на тези конкурси и се смятат за поети. Защо да не го използваме като средството, което да допълни нашите идеи и да създава красива, смислена поезия?!"