Обичаи и традции за Димитровден, на който 150 000 българи имат имен ден

Снимка: БГНЕС

Църква почита днес паметта на Свети Димитър Солунски Чудотворец. На този ден професионален празник имат ковачите, техниците, инженерите и металурзите, както и строителите, проектантите и архитектите.

Според поверията Свети Димитър е покровител на зимата и студа - язди червен кон, а от дългата му бяла брада се сипят първите снежинки.

"Георги лято носи, Димитър - зима” - гласи и поговорката.

В народния календар Димитровден бележи края на селскостопанските дейности - на сухо се прибирало ралото, а наетите ратаи се разпускали. За това на места празникът се нарича Разпус.

От този ден започва и подготовка за т.нар. "Миши празници" - в продължение на 3 дни жените не подхващат домакинска работа, за да не разсърдят мишките и те да изядат всичко, заделено през годината.

На Димитровден се гадае по това кой пръв ще "полази", т.е. влезе в къщата. Ако първите полазници са момчета - през годината ще се раждат много мъжки животни. Ако са добри и имотни хора - годината ще е здрава, плодовита и благополучна.

В старопланинските райони гадаят и по месечината - ако вечерта на Димитровден тя е пълна, кошерите ще са пълни с мед, а кошарите - с агънца.

За Димитровден на трапезата се слагат зеленчуци, варена царевица, печена тиква и пита с ябълки. Прави се курбан от овнешко месо или пилешка яхния - ако именникът е мъж - с петел, ако е жена - с кокошка.

От този ден започват сватбите и годежите.

По публикацията работи: Зорница Близнашка

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!