“Павароти 90 – Човекът, който развълнува света“

Три поколения изпълнители си дадоха среща в паметната вечер на 30-и септември на Арена ди Верона, обединени в желанието си достойно да почетат 90-та годишнина от рождението на най-яркото гласово дарование сред тенорите на планетата през втората половина на 20-ти и в началото на 21-ви век. Събитието “Павароти 90 – Човекът, който развълнува света“ се превърна във великолепно честване на кариерата на една истинска легенда с огромно влияние както върху операта, така и върху поп музиката.

18 години след като неземният му глас остана само в спомените на очевидците на концертите и спектаклите с негово участие и в многобройните му записи, Лучано Павароти успя да събере с името и с престижа си най-известни артисти от класическата и от популярната музика, включително такива, които имаха дълбока приятелска и професионална връзка с него. Сред тях блестяха имената на днешните доайени, колегите от неговото златно поколение – Пласидо Доминго и Хосе Карерас. Редом с тях – съвременни звезди на световната опера и поп като Андреа Бочели, Анджела Георгиу, Франческо Мели, Фабио Сартори, Виторио Григоло, Юсиф Ейвазов, Лаура Паузини, Умберто Тоци, Лучано Лигабуе. Младата генерация гласовити надежди бе представена от имена като Джузепе Инфантино, възпитаник на школата на Райна Кабаиванска, Мариам Батистели, триото “Ил Воло“, Джонатан Тетелман, челистът Хаусер, цигулари и китаристи.

Сред най-младите се откроиха и музикантите от оркестъра към Фондация “Лучано Павароти“ с артистичен директор Матео Пармеджани, създаден през 2024 г. с цел да продължи артистичното наследство на маестрото. Организатор на възпоменателната вечер беше Фондацията “Лучано Павароти“, която от 2008 г. досега е осъществила над 100 събития в негова памет в различни държави, сред които и България, и която е дала подкрепа в кариерите на повече от 80 талантливи млади изпълнители.

“Павароти 90 – Човекът, който развълнува света“ припомни недостижимата вокална висота на прочутия тенор соло, в дуети и триа чрез едно от чудесата на съвременната техника, при което прецизното наслагване на визията и гласът на Лучано от централния от трите големи екрана буквално изпълваха огромната сцена и пространството на амфитеатъра. Чухме го с Доминго и с Карерас в откриващия концерта хит на Франк Синатра “My way“, с Лаура Паузини, с Биаджо Антоначи, с Джулиано Санджорджи. В несъмнена кулминация се превърна изпълнението на “Карузо“ от Лучо Дала от 10 певци на сцената, допълнени от 11-ия, Павароти, на екран зад тях. 

Всичко това беше повече от припомняне, беше един поклон с възхищение и признателност за приноса на Павароти като част от триото “Тримата тенори“ за извеждането на оперното изкуство от залите и от сцените на закрито и за привличането на немислима като брой и като разнообразие публика в концертни събития на открито. Достатъчно е да припомним “запазената марка“ на триото – концертите на Павароти, Доминго и Карерас на закриването на световните първенства по футбол в Италия през 1990 г. и в САЩ през 1994 г. или историческия концерт на Павароти в Хайд парк през 1991 г. пред 150-хилядна публика.

Дори бегла съпоставка с настъпилия впоследствие бум на събития, провеждани извън стените на оперните театри през последните десетилетия очертава настъпилата промяна в нагласите на публиките (включително у нас), за които допреди 30-ина години операта бе по-скоро чуждо и непонятно изкуство, отколкото предпочитано забавление или налагащ се начин за смислено прекарване на свободното време, каквото е днес.

Концертът “Павароти 90“ припомни чрез голяма част от програмата и друг несъмнен принос на големия изпълнител – за отхвърлянето на жанровите ограничения и различия с многобройни примери, които той остави през десетилетията на активната си кариера. 

В особено ярък акцент от възпоменателния концерт на Арена ди Верона се превърна споменът за човеколюбието на Лучано Павароти, за неговата загриженост за страдащите и онеправдани жители на планетата чрез серията от благотворителнинегови концерти “Павароти и приятели“. От признание и възхищение до искрена благодарност за примера на големия артист звучаха в думите и в разказите на много от участващите първокласни изпълнители. Те не пестяха емоциите, усмивките и сълзите, а щедро ги споделяха с изпълнилата до краен предел местата с възможности за наблюдаване на сцената публика.

Не остана на заден план и образът на Лучано Павароти като учител и ментор на млади дарования. Вълнуващи моменти от общуването си с Маестрото, сподели гостувалият неотдавна за първи път у нас в оперната Гала на Соня Йончева тенор Виторио Григоло. “Много неща могат да се предадат и научат, но има едно, което трябва да носиш в себе си – харизмата“, тези думи на Павароти цитира един от най-успешните италиански тенори в наши дни. По време на изпълнението на Григоло на една от най-известните интерпретирани от Павароти арии, от “Любовен еликсир“ на Доницети, леко удължена пауза преди самия финал на арията неочаквано доведе до преждевременни аплаузи от публиката. Когато водещата излезе на сцената с думи на благодарност за емоционалното му изпълнение, Григоло ѝ даде знак с ръка да застане до него, хвана ръката ѝ и довърши финала. Аплаузът бе невероятен.

Подобна реакция имаше от страна на зрителите и когато, също неочаквано и непредвидено по сценарий световното сопрано Анджела Георгиу, очевидно недоволна от изпълнението в дуета ѝ с Джонатан Тетелман на “Parla piu piano“ от филма “Кръстникът“, отстъпи назад и с две ръце, вдигнати във въздуха накара диригента да спре оркестъра. Румънката поясни, че случаят не допуска какво да е изпълнение и даде знак на Маестрото да поведе оркестъра за втори път от началото на песента.

Силни емоции съпътстваха целия концерт, посветен на 90 години от рождението на Лучано Павароти от самото начало до неочаквано проточилия се край – точно 4 часа по-късно. Причина за това беше предвиденият в прогнозата за времето дъжд, който започна с леки капки, сякаш символично, по време на канцонетата “Non ti scordar di me“ (Не ме забравяй) от Де Куртис, изпълнена от Мамуд, но продължи да се усилва. На фона на доста силен дъжд Андреа Бочели изпълни ария от “Трубадур“ и дует от “Бохеми“ с Мириам Батистели. Част от публиката започна да напуска Арената, когато и дъждобраните, и чадърите станаха безполезни пред небесния порой. Тогава, след финала на обичания хит “Глория“, изпълнен от Умберто Тоци и Виторио Григоло, техническа повреда спря озвучителната система и в настъпилата тишина се чуваха единствено барабанящите капки дъжд.

Това обаче не беше финалът на концерта. Скоро след отстраняването на техническия проблем публиката – около една пета от първоначалната, беше поканена да заеме отново местата си. Мокри и премръзнали зрители имаха невероятния шанс да се настанят на опразнени на първите редове места заради записа на събитието, което осъществи телевизионният канал RAI 5.

В записа влязоха думите на благодарност от съпругата на Павароти Николета Мантовани, създател на фондацията на името на знаменития тенор. Тя благодари на всички участници за ролята им в осъществяването на паметния концерт и на публиката, която стоически издържа до самия финал. В съответствие с дългогодишния ангажимент на Лучано Павароти към най-нуждаещите се и към младите хора, част от приходите от концерта ще бъдат дарени на “Антониано“ в Болоня, известни с едноименния детски хор и дългогодишен фестивал, за тяхната инициатива “Operazione Pane“ (Операция “Хляб“), а друга част – на Фондация “Лучано Павароти“ за подкрепа на млади оперни изпълнители и на Дома музей на прочутия тенор в Модена.

В заключение мога да кажа че, делото на обичания и дълбоко почитан в цял свят италиански изпълнител е живо, то продължава да носи бъдеще и надежда за изкуството и за хората в беда.

Честит “небесен“ 90-ти рожден ден, Маестро Лучано Павароти!