4
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов. Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел.
"Израснах в семейство на музиканти, слушайки музика. Навремето започнах с уроци в музикалната школа. Постепенно започнах сам да се интересувам, да слушам различни стилове и реших да продължа да се занимавам с музика - това да ми бъде и професия, и страст. Завърших училището по изкуства в Русе. След това учих в Консерваторията в София - класическо пиано, въпреки че отрано бях решил да се занимавам с джаз и поп. След това пристигнах в Белгия и с малко късмет успях да остана и да завърша Кралската консерватория в Брюксел. Когато си изпълнител на повикане, общо взето информацията се предава от ухо на ухо. Примерно, някой търси пианист, "ще ти дам координатите на този приятел, той е добър и ще ти свърши работа". И така човек малко по малко създава своя среда. По този начин имаш възможност да участваш в различни проекти. Постепенно си създаваш име и хората знаят какво можеш да свириш и какво те интересува", казва музикантът.
Кои са по-интересните места, на които е свирил Тодор Стефанов?
"Трябва да започна с първото ми участие в емблематичния клуб в Брюксел Music Village, който е с дълга история. Там съм имал доста участия. След това в Sound, още един от старите клубове в Брюксел, който отново отвори врати преди няколко години. Има и клубове, които вече не съществуват, като Monk Cafe, което много редовно организираше концерти. Участвал съм във фестивали в Белгия с една група. Участвал съм и в джаз маратона в Брюксел. Бил съм в Англия, Нидерландия, отново с белгийска група...За един успешен концерт публиката е от огромно значение, защото тази размяна на енергия между музиканти и публика е това, което помага за създаването на тази магия. Ако сме само ние, с една отсъстваща публика, е изключено да се получи нещо интересно", обяснява Тодоров.
Знаем, че Брюксел е притегателно място за много музиканти. Също така, всяка година консерваториите бълват много нови музиканти. Голяма ли е конкуренцията в музикалните среди в Белгия?
"О, да, разбира се. В музиката винаги конкуренцията е била голяма. Навсякъде има много талантливи хора с възможности и не е лесно. От друга страна това е хубаво, тъй като е стимулиращо. Позволява на всеки един да се сравнява и да види къде се намира, какво му е необходимо. Да, в Белгия има много музиканти. Освен консерваторията в Брюксел, във всеки един от по - големите градове в страната има консерватории. Има много музиканти не само от Европа, но и от света. Когато бях студент имаше голям приток на музиканти от Тайван. Консерваторията има прекрасни преподаватели в класическия отдел, също така в поп и джаз, и това служи като притегателна сила за всички".
В Белгия човек може ли да се издържа само с музика или и тук е валидна максимата "музикант къща не храни"?
"Знаете какво е продължението, че "и гладен не остава". С музика човек може да се издържа в Белгия и въобще в Западна Европа. Доколкото виждам вече и в България е по - лесно, може би греша, но съм остнал с такова впечатление. Има възможности за работа с музика - концерти, участия, свирене по коктейли, преподавателска дейност. Малко по - трудно е за музикантите, които са на свободна практика и се самоиздържат. Хонорарите и типовите договори, които се предлагат, много рядко позволяват на човек да се осигурява за пенсия и да се издържа. Данъците тук са много високи и голяма част от приходите на музикантите отиват за ежедневните нужди - храна, квартира. Това често подтиква мои колеги да потърсят редовна работа, която няма нищо общо с музиката и вечерно време да се опитват да продължават своите проекти, участия. Това е трудността, но иначе човек може да се издържа, няма да умре гладен и може да печели добре", обяснява нашият сънародник.

"Белгия е много подходящо място за хора, които искат да правят международна музикална кариера, защото е в сърцето на Европа и бързо се стига до околните страни", казва Тодор Стефанов.
"За тези, които преследват международна кариера, естествено, в един момент Белгия е ограничаваща, тъй като е малка страна и в един момент е необходимо да популяризираш проектите си в околните страни - Франция, Германия или Източна Европа, където сцената за джаз доста се разраства. В Полша, в Хърватия има доста фестивали. Азия също предлага един интересен пазар и сцена - Китай, Япония, Тайван, където има доста фестивали и клубове за концертна дейност. За някои може да бъде интересно да пробият и в САЩ на източния бряг, където са емблематичните клубове. Определено човек трябва да търси и извън Белгия", съветва джаз музикантът.
Колко често Тодор Стефанов се връща в България и дали има музикални проекти в родината?
"До преди две - три години се прибирах лятото, за да се видя със семейството си, но не съм организирал нищо свързано с музика. От приятелите, които останаха в България, повечето са класически музиканти. Преди години участвах в един концерт, който организира Венци Благоев, в парка "Заимов". Това е едниственото участие, което съм имал в България", казва нашият сънародник.
След 23 години живот в чужбина, има ли я носталгията по родината и родното?
"Носталгия - не, не бих казал. Естествено всичко, което съм получил - израстването, възпитанието, това, което ме е формирало като личност, е свързано с родината и семейството ми. Разбира се, че изпитвам огромна обич, но носталгия за завръщане и живот в България - не, тъй като причината да отида в чужбина, освен да уча, беше и желанието да открия нещо ново. Срещата с нови хора, култури, обичаи и начин на мислене, все още ме привлича. Брюксел е един толкова пъстър град, с хора от всякакви народности и възможността за контакт с тях е това, което поддържа интереса ми и желанието да живея тук. Може би един ден ще пожелая да се върна, нямам представа. Не съм мислил. Продължавам да следя какво се случва в България. Това, което става в момента - реалността,политическата ситуация, извиква едно чувство на тъга. Определено не е това, което бих искал за страната ми и за хората, които живеят в нея. Надявам се, че скоро нещо ще се случи, за да станат едни истински промени, а не фалшиви. Надявам се, да успеем всички заедно да променим нещо", казва в заключение джаз музикантът.
Още в интервюто на Даниела Големинова с Тодор Стефанов в "Нощен Хоризонт".
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..
Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..
На този етап не бих приела политически оферти . Партийното обвързване може да навреди на развитието в журналистическата професия. Това каза пред БНР журналистът Кристияна Стефанова от подкаста "ИнтервюТО" на Ивелин Николов и сайта "Вестоносец". Тя е бивш репортер на телевизия "Евроком". Изслушване на директора "Връзки с обществеността" на..
Награждаването на победителите в кино-литературния фестивал "Синелибри" започва в 19.00 часа в зала 1 на НДК. Певицата с български корени Силви Вартан ще получи специална награда, а самата тя ще връчи приз на полската режисьорка Агнешка Холанд. Вартан се срещна днес с българските медии и каза, че целият ѝ живот е един парадокс и нейната..
Следващата история, за която ще говорим започва в Буенос Айрес . На прага на манастир се появява малката Фабиола, оставена в кутия за обувки. Годините минават, а младата жена развива интерес към обувките и страст към танците. Докато не се появява дъщеря ѝ Кармелита. Двете поемат на пътешествие, което ги отвежда при нетипичното население..
Свети Иван Рилски - Чудотворец е символ на лечителската сила, духовното изцеление, помощта за нуждаещите се и подкрепата за болните и страдащите. Делото на небесния закрилник на нашия народ е почетено от Българския лекарски съюз, като Денят на Светеца е обявен за Празник на българския лекар . Празнуваме Деня на българския лекар..
Инициатива "Правосъдие за всеки" организира в сряда поредния си протест пред Съдебната палата в София с настояване за съдебна реформа и с призив да се..
Премиерът Росен Желязков отбеляза, че въвеждането на еврото е безспорен успех за България и изрази увереност, че всички страхове около процеса ще..
Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да..