Какво ще предприеме президентът след решението на КС за правомощията на председателя на НС и референдума?

публикувано на 18.11.25 в 18:27

Снимка: president.bg

Според Конституционния съд, бившата председателка на Народното събрание Наталия Киселова неправомерно е спряла поискания от президента Румен Радев референдум за еврото.

Съдът беше сезиран от държавния глава с искане за тълкуване на правомощията на председателя на парламента, след като Киселова изобщо не допусна до обсъждане в пленарната зала предложението му за национално допитване по въпроса - дали единната европейска валута да бъде въведена в България от 1 януари догодина.

Решението на Конституционния съд:

С 11 гласа "за", едно особено мнение - на Борислав Белазелков, и две становища от Соня Янкулова и Атанас Семов, Конституционният съд реши, че председателят на Народното събрание няма право на преценка за допустимост и отклоняване на искане за национален референдум, направено от субект, овластен със закон.

Това правомощие принадлежи единствено на Народното събрание и "присвояването" му от парламентарния председател е "особено нетърпимо и с потенциал да изпразни от съдържание върховенството на Конституцията при упражняване на държавната власт, тъй като неговите актове не подлежат на контрол".

Според конституционните съдии за разлика от парламента неговият председател не представлява самостоятелен държавен орган в рамките на разделените власти, макар и да разполага с някои собствени правомощия.

В решението се припомня, че още през 1992 година съдът е разяснил, че основното в правомощията на председателя на Народното събрание е, че те са насочени преди всичко към организацията и дейността на Народното събрание, както и че има специфични представителни функции.

Цитира се и волята на Великото Народно събрание, че той е "пръв между равни" и няма право на еднолични актове по въпроси, които Конституцията е запазила като компетентност на колективното тяло.

Съдиите отбелязват, че това изцяло се отнася и до правомощието да се вземе решение за провеждане на национален референдум, отбелязвайки, че еднолична преценка от от председателя на Народното събрание на въпроси за национално допитване, би осуетило прякото осъществяване на държавната власт от суверена като изрично предвидена в основния закон възможност.

До тълкувателното решение се стигна по искане на президента Румен Радев, който на 9 май 2025 г. обяви, че предлага да се проведе национален референдум, но предложението му изобщо не стигна до пленарната зала.

Дали сега това ще се случи, зависи от действията на държавния глава, който може или да поиска депутатите да се произнесат по внесеното от него предложение, или да внесе ново в същия смисъл, или да не предприеме нищо с оглед оставащия малко повече от месец за влизането на България в еврозоната.

По публикацията работи: Мария Йорданова