Оксимороните на Станислав Стратиев

 „Човек има или къща. Или мнение“ из „Сако от велур“ от Станислав Стратиев.
Едно сако от велур е записано в регистрите като овца. На пръв поглед сакото съществува, а овцата - не. Но по документи овцата съществува, а сакото - не. От тази отправна точка започват неволите на главния герой в „Сако от велур“, който си купува сако, но попада в крайно обърканата бюрократична система, където нищо не е това, което е. Подобен абсурд може да съществува само в драматургията на Станислав Стратиев. Неговите пиеси раждат точно такива парадокси, които изглеждат химерични, а в същото време - напълно реални. Станислав Стратиев надгражда ежедневно-битовите ни оксиморони, за да задава кънтящи морални въпроси. Той е автор, който ни предизвиква,като конструира изречения от логически изключващи се противоположности, за да провокира човешката ни същност и моралната ни издържливост. В „Сако от велур“ се придвижва по много тънката ивица на невъзможното, в което реално живеем. И съществуването ни зазвучава налудничаво и комично, налудничаво и трагично...
„Сако от велур” от Станислав Стратиев - един от най-големите български драматурзи, който по своя неповторим начин винаги ще ни разсмива с глас, и само с едно драматургично движение - ще ни разтърсва до дъното на душите ни.
„Сако от велур“ - запис на спектакъла на Държавния сатиричен театър от 1976 година - представление, което се е играло дълги години на препълнени салони. Съхранено във фонда на Радиотеатъра.
„Сако от велур” - в постановката на Младен Киселов, който владееше до съвършенство всички нюанси на хумора и сатирата, както и най-трудната граница в изкуството - между смеха и тъгата…
„Сако от велур” с участието на артистите: Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Светослев Пеев, Мариана Аламанчева, Димитър Манчев, Ангел Георгиев, Димитър Иванов, Димитър Стефанов, Пламен Дончев, Иван Цветарски, Лили Апостолова, Петър Пейков, Вели Чаушев, Димитър Коканов, Ани Дамянова.

неделя, 1 март от 16.00 часа