Изпадането в подземието според Достоевски

Въпреки че е написан в края на 19 век, романът „Братя Карамазови“ демонстрира поредица от основни елементи на модерното писане, модерната литература и модерното художествено съзнание, които намират своите привърженици и последователи в поколения писатели от целия свят. Достоевски използва разнообразие от повествователни техники. Въпреки че познава добре много от мислите и чувствата на своите герои, разказвачът се представя като самопровъзгласил се писател, който обсъжда толкова често в романа собствените си постъпки, маниери и лични усещания, че се превръща в герой. Гласът на разказвача така неусетно продължава мислите на георите, дори най-съкровените, че успява да се слее с тях. Техниката на отклоненията, на използване на големи, завършени и внесени в повествованието относително самостоятелни истории дава перспектива и различни пътища към откриването на истината. Изразът на вътрешната същност на всеки човек в индивидуалния стил на речта прави героите различни и необикновени, всеки по свсему. Достоевски не разчита на един източник или само на групата на главните герои, за да предаде темите на своя роман, а използва различни гледни точки, разказите на различни герои и обръщането към нови герои в текста на романа.
…Скок в пропастта, в меандрите и тайните на виновността и на обсесията… е определението на втората част - „Иван“ на проекта „Долината на смъртната сянка“ според френската критика.

Радиоверсията е реализирана през 2005 година от режисьора Иван Добчев и композитора Асен Аврамов. Участват: Христо Петков, Радко Савов, Цветан Алексиев, Красимир Доков, Жорета Николова, Диана Добрева и Йордан Биков.

Изпадането в подземието, изпадането в пропастта, е причинено от унищожаването на вярата в съществуването на всеобщи правила.
                                                                                                                                                                             Достоевски