Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукови хроники „Музикални фамилии": Големинови - Марин Големинов и езичеството

БНР Новини
Плакат за „Нестинарка", постановка в Русенска опера,1988 г.
Марин Големинов получава много сериозно музикално образование в София, продължава го в Париж и в Германия. Скола канторум, където отива с подобаващо самочувствие на образован млад музикант, завършва със златен диплом. Дипломната му работа е Първи струнен квартет - творба, която печели овации още при първото си, „дипломно" изпълнение. Творба, която загатва за сериозния интерес на младия автор към българския фолклор, към дълбините на езическата старина.
Най-ярък израз на този интерес е балетът „Нестинарка", който е завършен през 1940 г. Големинов започва творбата си в чужбина, но я завършва в България. Признава, че е имал нужда да почувства езическото, заложено в сюжета, на самото място, което го е породило. „Нестинарка" е от времето, в което поколението на Големинов съзнателно се посвещава на създаването на български национален стил. Днес такава задача звучи странно: не професионална школа, а национален стил. Всъщност, по онова време и Големинов, и Пипков, и Владигеров и останалите са свързвали патриотично двете понятия. За Големинов заимстването на фолклор е необходимост дълбока и искрена. А езическото създава у него образно мислене; специфичен „големиновски" изказ: стегнат, лаконичен, кратки мелодични формули с огромен енергиен заряд.
Езическото, интересът към българската старина слага отпечатък не само върху сценичните му произведения: „Нестинарка", „Ивайло", „Дъщерята на Калояна", „Тракийски идоли", то е и в голяма част от чисто инструменталните му творби - като вдъхновение, като специфична структура. Интересен пример е Прелюд, ария и токата - за пиано и симфоничен оркестър. Това е и репликата на Големинов към неокласицизма.
В предаването ще звучат фрагменти от „Нестинарка", от 5-те скици за струнен оркестър, Първи струнен квартет, Прелюд, ария и токата.

понеделник, 14 август, от 17.30 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. д-р Стелиян Димитров

Доц. Стелиян Димитров: Дъждът е случайно природно явление, бедствие е, когато се намесва човекът

В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..

публикувано на 16.10.25 в 17:18

С каква средна скорост говорим ние, българите

Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..

публикувано на 16.10.25 в 11:08

Маорско племе приема Бойко Антонов за член

От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..

публикувано на 16.10.25 в 10:21

Изкуство и диктатура

В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..

публикувано на 15.10.25 в 17:03

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба в Националния етнографски музей на БАН

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..

публикувано на 15.10.25 в 15:20