Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Посока, направление или дестинация?

БНР Новини
Природният феномен Белоградчишки скали привлича много туристи от страната и чужбина.
Снимка: БГНЕС

Трябва ли да заменим думата „дестинация” с превод на български: посока, направление, предназначение или нещо друго? Когато чуем или прочетем за спа-дестинация, културно-историческа дестинация, приключенска дестинация, веднага си представяме желано туристическо преживяване. Може да е конкретно място или зона: дестинация Дубровник, Варна, Севиля, Лондон, Париж, Корфу, Бенидорм, Тоскана, дестинацията за културно-исторически туризъм Велико Търново. Медицинското направление свързваме с посещение при лекар. За да се справят с дадена задача или определена тема, учениците и студентите получават насоки от своите преподаватели. Друг пример: преминаваме през непознато място, няма табели, а пред нас има няколко улици. Питаме: „В каква посока трябва да продължим?” Разчитаме да ни упътят добре, да не се лутаме с часове. За да не се превърне безсмислената обиколка в отрицателна емоция. Обиколка, а не туризъм! При това в никакъв случай не е приключенски туризъм, нито дестинация.
Какво е дестинация? Използва се не само в туризма. За икономиката, например, е важно, че България е много атрактивна дестинация за офшорен аутсорсинг. Механичният превод на аутсорсинг е „износ на производство”. Думата е английска outsourcing (от съкращение на цял израз Outside Resource Using). Означава концепция за взимане на вътрешни функции на дадена компания и предоставянето им за изпълнение от външна компания. Организацията, към която се изнася дейността, се нарича дестинация на производствения износ (outsource destination). Термин, какво да се прави!  
Може да дадем още примери от различни области, в които дестинация е комплексен, научен термин. Ако сме на изпит, механичният превод няма да помогне. Какво включва туристическата дестинация? Полезно е да го знаят не само учениците и студентите по икономика и туризъм, но и всички ние, като потребители и като почитатели на точния език.  
Търсим отговор при най-добрите специалисти. Да чуем проф. Стоян Маринов, преподавател в Икономическия университет във  Варна, член на УС на Варненската туристическа камара.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05