Хитрино – една обща болка

Хитрино го няма или поне това, което е било Хитрино до онзи ден, няма да го има вече.
Въпросите около трагедията са толкова много, че могат да предизвикат още един взрив, ако журналистите не се уморят да ги задават до получаването на всички отговори. Водещата версия е превишената скорост на влака, но как това би било възможно, ако локомотивът е нов и напълно автоматизиран? Всъщност, колко стар е локомотивът? И не трябва ли опасни товари да се превозват при завишена защита, подсигурителни мерки и не през населени места? И защо се говори, че преди да бъде пусната една такава композиция да преминава през страната проверката й е формална? И доколко частните компании, като тази, чийто превоз унищожи в пряк и преносен смисъл живота на едно цяло село, участват в поддръжката на жп линии, като подсигуряване на безаварийното превозване?
Днес с постановление на Министерския съвет България официално скърби за загиналите в Хитрино, но вероятно повечето от нас сме съпричастни към мъката на хората от това шуменско село от мига, в който научихме за катастрофалните събития.