Йордан Радичков – авторът на историите за врабчета, опити за летене и за приземяване

На 24 октомври – денят на 88-ата годишнина от рождението на писателя Йордан Радичков, предаването „Нашият ден” припомни на слушателите за автора на „Ние врабчетата”, „Мюре”, „Опит за летене”, „Суматоха” и още ред други популярни книги и пиеси. Роден е в с. Калиманица, Монтанско, през 1929 година. След като завършва в София, работи като репортер в тогавашните вестници, по-късно – в „Българска кинематография”, член е на едновремешната редколегия на вестник „Литературен фронт”, член е на колегията на учените от БАН. 

Радичков започва да публикува свои импресии, разкази и очерци още от 1949 г. По-късно издава първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората”, оттам – цялата му поредица книги – „Барутен буквар”, „Свирепо настроение”. През следващите години издава сборниците с разкази „Прости ръце” (1961), „Обърнато небе” (1962), „Планинско цвете” (1964), „Шарена черга” (1964). 

Неговите пиеси „Януари”, „Лазарица”, „Опит за летене”, „Суматоха” са се поставяли освен у нас и в много театри в чужбина. 

През 1966 г. от печат излиза романът-пътепис „Неосветените дворове”. С него и с издадените през 1968 г. „Вятърът на спокойствието” (новели) и „Ние, врабчетата” (разкази). С тези произведения Йордан Радичков излиза от литературната традиция и налага свои правила и норми на творец от нов тип. 

Интересна е и една от последните му книги „Пупаво време” – книга с особено заглавие, ироничен реверанс към миналото, когато в някои от диалектите „пупа” е значело корем и типично по радичковски пренесена в съвременността, в нашето „пупаво време”…

Човекът, който никога не се примири с еснафщината и пупавите мечти, си отиде в началото на 2004 година.