Те са: „Социален феномен, универсалната абстрактна медия, която събира и разделя хората, информация за обещания, онова, което ти пречи да видиш истинския свят, те искат да бъдат похарчени, искат да видят свят…“
Това „те“ стои в центъра на този цикъл, както и на питането: „Какво са парите?“ А питаме, защото „те“, парите, придобиват различни изражения всеки път, когато помислим за тях. „Те“ са и нужда, и цел, и доверие, и стремеж, и контрол, и власт. Парите се променят като смисъл и когато зависят от управляващите ги, и когато се опитваме да обясним силата им през езика. Симпатиите и антипатиите се редуват и логично повлияват заключенията. Но без колебание, триумфалното шествие на парите не спира и за миг.
Цикълът „Фрагменти за парите“ включва пет епизода, всеки от които търси различен поглед към употребите и мястото на парите в: човешките взаимоотношения, в икономиката, в етиката, във философията и в изкуството. Във всеки епизод изграждаме представите за парите, като наред с експертното мнение, не пестим и личното ни схващане за тях.
И докато в епизод едно започваме разказа с простичкия въпрос какво са парите, следващите четири епизода ще ни водят към все по-дълбокото потапяне на „те“ – „тях“ в света на „ние“ – „нас“. От представите за банките – добри и лоши, през сблъсъка на схващанията за властта и контрола, за да достигнем до размисли за бъдещето на парите и възможността за тяхното „заличаване“ във вида, в който ги познаваме и използваме днес.
И петте епизода носят своята уникална ценност, но последният е наистина специален, защото ще ви разкрие всеки от тук говорещите за парите в друга светлина – не толкова дистанцирано-експертната, а по-скоро лична. В пети епизод всички наши събеседници разказват свои любими истории, приказки, легенди или филми за пари, като обясняват защото харесват именно тях. Затова и този „личен“ епизод е толкова богат в най-отдалечения и нетрадиционен смисъл на парите.
В епизод две: „Шум в доверието – власт и контрол“ с Румен Аврамов, икономист и стопански историк; доц. Григор Сарийски, икономист към Институт за икономически изследвания (БАН); гл. ас. Петър Горанов, преподавател по етика в СУ „Св. Климент Охридски“; доц. Борис Грозданов, изследовател към Институт за изследване на обществата (БАН) и Европейския Университет и ас. Бойко Амаров, консултант статистически анализи и прогнози към СУ „Св. Климент Охридски“, говорим за парите с исторически факти, представяме икономически и философски теории за видовете пари, употребата им и нуждата от тях. Разказваме истории и търсим отговор на въпроса какво са парите за обществата през вековете до днес. Обсъждаме какво се случва с парите, когато „златният стандарт“ престава да съществува и разклаща ли се доверието в различните видове валути. В епизода дебатът за политическата и корпоративната власт и контрол над парите е разгорещен и поляризиран. Спорът не стихва и когато е повдигнат въпроса за доверието в банките и банкерите. Той не се успокоява, дори когато търсим погледи към различните икономически теории, за да изясним какво е икономическата свобода.Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg