Книгата е със странното заглавие „Комореби“. Така се нарича на японски слънчевата светлина, която преминава през листата на дърветата. Първата стихосбирка на Владислав Христов също носеше подобно заглавие – „Енсо“. Новата му книга е по японски деликатна, меланхолична, вгледана в детайлите. Такава е и корицата на Мариета Ценова. Владислав Христов следва определен път в естетически и философски смисъл. Той вече има изграден разпознаваем почерк, който във всичките му стихосбирки досега съдържа тези характеристики. Какво е новото тук? Светлината, прозрачността, летежа и достигането до максималното „опростяване“, до природната естественост, която е хем конкретна, хем отпраща другаде. Читателят ще открие източната гледна точка към природата в „Комореби“. През книгата прелитат птици, броди ловец, летят хвърчила, снежните маймуни киснат в топлите японски извори, мъж и жена се карат под липата, а старците събират листа от гинко... Стихосбирката на Владислав Христов е поглед към светлината през думите. Повече към небето, отколкото към земята. Книга, облъхната от любов.
В изнесеното студио на "Нашият ден" в Калофер посрещаме председателя на НЧ "Христо Ботев 1869" Наньо Чолпанов – композитор, аранжор, педагог, текстописец и дългогодишен оркестрант и диригент на Гвардейския представителен духов оркестър на Българската армия. Към празничния разговор се присъединява и Диана Овчеларова – член на настоятелството и..
През февруари списание ЛИК посвети брой на Българското национално радио (БНР). На 25 януари се навършиха 90 години от създаването на медията. На тази дата през 1935 г. цар Борис ІІІ издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е озаглавено "БНР 90 години по-късно"...
По случай националния ни празник 3 март доказваме, че сме вдъхновена нация с достойнство като представяме стихове за България на Атанас Далчев, Блага Димитрова, Елисавета Багряна, Иван Радоев и Христо Фотев. Чуйте поетичната актьорска интерпретация в звуковия файл:
Какво търсим, когато пътуваме – преживявания, емоции, нови знания за различните култури, опит за бягство от собствената си действителност, заявяване на това, че и ние сме тук, и ние сме видели, чули, разбрали? Какво търсим наистина – истината за света или за самите себе си? Интересуваме ли се от това как са възникнали дадени общества, какво ги е..
Валерия Вълчева обича играта. Играта с пространството, играта с образите и всичко, което бяга от класическия театър. Този път не е изключение. В премиерата на "Три сестри" по Чехов и под нейна режисура, тя развива действието в къща, а именно артистичното пространство на Art House. Обичайно за театъра, който тя прави, публиката отново е част от..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
