Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За божурите и защитените местности

БНР Новини
Снимка: Оля Стоянова

„Теснолистен божур“ е една нова защитена местност в близост до София. Намира се на територията на с. Волуяк и заема площ 13,52 хектара. И както се сещате – там растат диви божури, защитен и рядък вид. Оттам идва и името на Божурище – заради хилядите диви божури, които някога през април и май са разцъфтявали в полето.
За теснолистните божури и за новата защитена зона край София, разговаряме с Росен Василев от фондация „Биоразнообразие“.

Новата защитена местност, обявена на 28 август 2017 г., е създадена именно, за да запази този теснолистен божур – Paeonia tenuifolia. В разпоредбата е записано, че в новата защитена зона е забранено разораването и залесяването на имотите, внасянето на други растителни видове, паленето на огън и т.н.
Само че в края на април на поляните между Волуяк и Божурище можеха да се видят не само дивите божури – току-що разцъфтели, но и грудките на растенията, които са били в съседните парцели, които не спират да се изорават. Въпросът е, че когато говорим за редки растения, защитени от Закона за биологичното разнообразие и от Европейската конвенция за опазване на дивата флора, фауна и природни местоообитания, а също и включени в Червената книга на България със статут „застрашен“, би трябвало да положим повече усилия да не бъдат разоравани находищата им. Още повече, че става въпрос за една съвсем ограничена територия – от четири – пет метра, където растат дивите божури.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

С каква средна скорост говорим ние, българите

Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..

публикувано на 16.10.25 в 11:08

Маорско племе приема Бойко Антонов за член

От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..

публикувано на 16.10.25 в 10:21

Изкуство и диктатура

В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..

публикувано на 15.10.25 в 17:03

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба в Националния етнографски музей на БАН

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..

публикувано на 15.10.25 в 15:20

Международен екип отличен с Нобеловата награда за химия 2025

Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година  – Сусуму Китагава , Ричард Робсън  и Омар М. Яги . Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF)  – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули"...

обновено на 15.10.25 в 10:43