Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Райко Алексиев – трагичният финал на неговите шеги

„Не искай хонорар за всяка написана шега, защото ще опечалиш редакцията. А хумористът… знае се, не бива никого да опечалява.“ Едно такова весело правило създава преди десетилетия Райко Алексиев – един от най-видните интелектуалци от първата половина на ХХ век. Хуморист, карикатурист, издател, художник. Създател на хумористичния вестник „Щурец”, седмичник, който излиза в продължение на 12 години, при това с огромния за онова време тираж от 50 хиляди.

В „Щурец“ сътрудничат писатели като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Димитър Талев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев, и много други.

И до днес са останали нарицателни имената и прякорите на някои весели персонажи като Генчо Завалията – тип на човек без късмет, Гуньо Гъсков – глуповат, но практичен младеж, Отец Тарапонтий – малко странен духовник.

„Аз не съм политик… На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва“ – това също са думи на Райко Алексиев, когато непосредствено след 9 септември 1944 година някои хора го предупреждават, че ще си има неприятности с новия режим.“ 

Много скоро след преврата на 9 септември завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван като „враг на народа“ поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Макар той да се е подигравал и на Хитлер и на Мусолини преди това. Алексиев бива пребит до смърт и умира на 18 ноември 1944 година в София.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Образование и архитектура

Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..

публикувано на 30.09.24 в 16:23

Кои са регистрираните религиозни общности в България?

Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..

публикувано на 30.09.24 в 15:10

Серги Кузян: Нашата задача е да помагаме на въоръжените сили на Украйна

В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..

публикувано на 30.09.24 в 12:27
Проф. Адил Наджам

Проф. Адил Наджам: Живеем в свят, който се определя от разделението на хората

За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..

публикувано на 30.09.24 в 10:18

Между два свята: Ролята на жестовия преводач в ежедневието

Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит.  Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..

обновено на 30.09.24 в 10:07