Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българското кино – акцент на 24-тия международен София филм фест

Кадър от документалния филм „Мълчание с достойнство“ на Адела Пеева
Снимка: SFF.bg

От 2002-ра до 2020 г. в програмата Ново българско игрално кино на София филм фест са представени публични прожекции на 191 български игрални филма. Отделно са документалните премиери, миноритарните копродукции и класически български филми. От 2003 г. в програмата на фестивала съществува и традиционният конкурс за български късометражен филм. 

В тази програма са представени над 210 български късометражни филма. 

През 2002 г. за първи път са поканени фестивални директори и програматори, които гледат на закрити прожекции новите български филми в завършен и незавършен вид. Благодарение на тези прожекции много от новите български филми намират своята реализация на престижни международни фестивали.

През 2004 година стартира първият копродукционен пазар на София филм фест – София Мийтингс. Една от основните му програми е представянето на новите български филми на закрити прожекции. Досега в програмата на София Мийтингс са включени и прожектирани пред фестивални програматори 105 български игрални и някои документални филми.

Другата основна програма на София Мийтингс са проектите за нови игрални филми, които имат потенциал да бъдат създавани в условията на международна копродукция. От 2004 година насам в основните секции за първи, втори и трети филм на режисьора, както и в секцията „банка“, са били представяни 132 български мажоритарни игрални проекти.

Светлана Дамянова представи в „Артефир“ новото българско кино в програмата на предстоящия София филм фест през март.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10