Преди две години ни напусна преводачката от японски език Дора Барова, но книгите, които е превела, остават. Наскоро излезе и последният роман, който тя е превеждала, но не бе успяла да довърши работата си. С това се е заела нейната дъщеря Пана Барова-Озджан и почитателите на висококачествената литература вече могат да прочетат изключителния роман на Юкио Мишима “Морякът, комуто морето обърна гръб”.
Гост на "Артефир" е Марин Бодаков – поет и литератор, да представи книгата.
По-долу предлагаме писмото на Пана Барова-Озджан до слушателите на "Артефир":
"Юкио Мишима е добре познат на българския читател и надали има нужда от представяне. “Морякът, комуто морето обърна гръб” е най-чувственият роман на Мишима. В центъра на сюжета са съдбите на трима души: един моряк, една жена и едно момче. Това, което се случва между тях, образува сложен възел, който води до стремително развитие на събитията и до внезапен и невъобразим край. Основна тема на романа е идеята, че човек никога не бива да се отказва от идеалите и от призванието си. Морякът в романа умира, защото избира да загърби всичко, което обича и за което живее. Това, че книгата се явява последен превод на Дора Барова, е дълбоко символично. Дора Барова бе посветила живота си на превода и продължи да се занимава с любимото си дело буквално до последния си дъх.
Списъкът от преводите на Дора Барова е доста дълъг и включва предимно автори от японската литература от края на XIX и XX век. Сред преводите ѝ произведенията на Мишима са четири: „Златният храм“, „Маркиза дьо Сад и други пиеси“, „Пролетен сняг" – 1 част от тетралогията „Морето на плодородието”, „Галопиращи коне“ – 2 част от тетралогията и „Морякът, комуто морето обърна гръб“.
Отношението на Дора Барова към Мишима беше противоречиво. Споделяла е, че превеждането на произведенията му е огромно предизвикателство, което едновременно я вдъхновява и плаши. Беше много горда и щастлива, че “Златният храм” бе избран като един от “златните” романи на XX век. Това възобнови интереса към автора, което ѝ даде възможност да предприеме най-голямото предизвикателство в преводаческата си кариера – преводът на първа и втора част от тетралогията “Морето на плодородието”.
Откакто се помня, вкъщи винаги се е чувало тракането на пишещата машина. Майка, Дора Барова, никога не спираше да превежда. Не е преувеличение да се каже, че преводите бяха за нея не просто любима работа, но и основен смисъл на живота ѝ. Преживяваше много лично и дълбоко всеки превод, затова книгите се превръщаха в част от живота ѝ и успяваха да докоснат и хората около нея, особено мен. Израснах сред звуците на тракащата машина, разговорите за книги и безсънните нощи, които тя прекарваше в обсъждане и редактиране на преводите, заедно с нейни колеги в хола у нас.
Япония, където Дора Барова прекара дълги години със семейството си, беше за нея като втора родина, затова и аз прекарах по-голямата част от живота си там. Дора Барова поддържаше връзки със съвременни японски писатели и водеше активна дейност за развитието на културните отношения между двете страни. За щастие, дейността ѝ бе високо оценена от страна на Япония и през 2010 г. тя бе отличена с правителствения Орден на Изгряващото слънце, златни лъчи с розетка, за принос в областта на културата и образованието. Това е първият японски орден, учреден 1875 г., който се връчва на личности със заслуги към страната. Последният превод на Дора Барова видя бял свят благодарение на Японската фондация, която спонсорира проекта.
Нейната любов към японския език, литература и култура беше толкова силна, че успя да завладее и мен. Аз избрах да тръгна по стъпките ѝ и да посветя живота си на японския език и литература, и тяхното популяризиране.
Моят превод започва от четвърта глава на първа част, озаглавена “Лято”. Продължението на превода, което реших да поема в памет на майка, беше огромно предизвикателство поради няколко причини. На първо място, това, че е трудно, дори невъзможно, да достигнеш нивото на професионален преводач от такъв висок ранг. Сигурна съм, че тя ми помагаше през цялото време от небесата. Второ, за мен това е първи превод на роман, а Мишима далеч не е автор за начинаещи.
Вярвам, че нищо в живота не е случайно. Заех се с превода в много труден и критичен за мен период, когато се наложи да поставя важни неща от живота си под съмнение. За мен този роман е като лично послание, което ми вдъхна сили и кураж да продължа да следвам пътя, избран от мен."
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и германците 1945 – 1955". По думите на доц. Златарски, който заедно с проф. Богдан Мирчев, е консултант на изданието, книгата представлява сериозно явление на нашия книжен пазар. "Това е..
Срещнахме ги в пълен състав на петото издание на чудесния фестивал "Хисарлъка Expirience", където, под една шатра накичена с красиви тениски, торбички и други неща, те, заедно със своите съмишленици и ментори, очакваха малки и големи да се потопят в чудния свят на древното източно изкуство оригами. "Те" са Лили Гогова, нейният съпруг Николай и двете..
В редакция "Хумор и сатира" следим какво става не само у нас, но най-вече по света, защото оттам може да падне нещо полезно, ценно или вкусно. За една възможност от далечна Япония ще разкажем в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ще чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Климент..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във Великобритания. Там тя е част от обществото на Оруел и предлага на българските читатели свое изследване на непознати факти от живота на писателя. "Когато завършва Итън, Оруел заминава в Бирма, където пет..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази вечер (17 юли) в 18 часа. Васил Захариев е график, бил е ректор на Художествената академия, преподавател, интересувал се е от изкуството на Българското възраждане, а изложбата, която има дълъг живот..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg