Главен герой в "Нашият ден" е проф. д-р Красимир Методиев от Медицинския университет във Варна, имунолог, специалист по биотероризъм и президент на Интернационална медицинска асамблея - България, почетен консул на Израел в България.
"Във всеки един миг човек трябва да се спре, да си обърне назад погледа, да види какво е постигнал до момента и да прецени дали пътят му дотук е бил достоен" – това пише на гърба на една от стихосбирките си проф. Методиев. Той разказа за един подобен "миг за спиране", когато е имал среща с папата във Ватикана във връзка с табуто – трансплантацията на органи. На тази среща папа Йоан Павел II дава своята официална благословия и застава зад нещо суперхуманитарно и полезно за медицинската наука въобще: "Този момент може би трябва да се запише със златни букви в историята на медицината!"
Covid-19 – лимитиран живот и преобърнат свят
Пандемията не е нещо ново в историята на човечеството. В случая с Covid-19 – един от генетичните варианти на коронавируса, който е с изменена генетика, спрямо предишните две вълни от коронавирусни инфекции.
Проф. д-р Красимир Методиев е скептичен по отношение на скорошното откриване на ефикасна ваксина срещу коронавирус. Той изтъкна, че действително водещите страни разработват ваксини, но те преминават през няколко фази, за да бъде доказана безопасността и ефективността им.
"Това, което ме тревожи, като специалист имунолог, е бързината, с която някои държави представят, че са готови с ваксина. Професорът определи това като несериозно. "Когато се прави една ваксина, тя трябва задължително да премине през три фази на проучване. Едва когато приключи последната – клиничните изследвания върху хора, едва тогава може да се мисли за производство. Това отнема поне година и половина. Първо трябва да се изучи всичко за настоящия вирус и тогава да се премине към проучване. Ваксината е за предпазване, а не за лечение."
Проф. Методиев е категоричен, че вирусът е непредвидим.
"Ние вече получихме достатъчно доказателства, че геномът на този вирус е различен от този през януари месец. Ако пристъпим към производство на един ваксинален щам от изолиран вирус, активен към днешна дата, кой може да гарантира, че ако се мине през всички процедури на безопасност и ефикасност, по законите на имунопрофилактиката, след примерно година, когато излезем на пазара с готова ваксина, тази ваксина ще отговаря на тогавашния щам на коронавирус?
"Абсурдно е твърдението, че вирусът може да живее върху повърхности. Той е жив организъм, който не може да съществува извън клетката". Според него това налага в обществото психоза и хората се страхуват да се докосват до различни повърхности и дори да се поздравяват.
За лабораторния произход на вируса
"Това нещо беше доказано до известна степен. Аз не мога да го твърдя, защото не съм участвал в тоя екип, но така или иначе вирусът, който беше изолиран първоначално в Ухан, Китай, беше доказано, че е бил предмет на експерименти, предмет на промяна на неговата генетична формула, не знам какви са били целите на моите колеги."
Проф. Методиев обясни още, че хората сме разделени по два генетични маркера – силен и слаб реактивен тип. Всеки човек се ражда и умира с три дадености, които са генетични фактори и които никога не може да заобиколи – кръвната група, тъканната съвместимост (имуногенетичният паспорт) и нивото на имунореактивност (силна или слаба).
Около 40% от хората в Източна Европа и Централна Азия, които са заразени с HIV, не знаят за това. Това сочи доклад, оповестен във връзка със Световния ден за борба със СПИН, който отбелязахме на 1 декември. Има спешна нужда от стратегии за подновяване на тестването за HIV в 53-те държави, за които отговаря Европейския офис на Световната..
Генетикът доц. д-р Мария Левкова , специалист по медицинска генетика от Медицинския университет и УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, е една от носителките на приза "За жените в науката" за 2024 година. В Lege Artis доц. Левкова разказва за своята научна разработка, свързана с изследване на генетичния и епигенетичен профил на рака на дебелото..
В дните преди Деветата годишна изложба на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ), Христина Грозданова – изкуствовед и един от двигателите на организацията, сподели пред "Нашият ден" за смисъла и успехите на сдружението. "Неочаквано за мен и за приятелите, които създадохме тази организация, ДАФНИ вече съществува..
За оралната грижа при децата и при възрастните в Lege Artis говори д-р Борислав Миланов , главен секретар на Българския зъболекарски съюз. Днес се провежда годишната кръгла маса с цел отчитане на постигнатите резултати и очертаване на стратегия, информира д-р Миланов. Специалистът изразява благодарност към присъстващите представители на МЗ,..
Илияна Семерджиева, посланик на Европейския климатичен пакт, споделя в ефира на "Нашият ден" своето виждане за важността на климатичната тема и начините, по които тя я превръща в част от ежедневието и мисията си. Според нея климатичните промени вече не са просто тема за конференции или доклади – това е реален проблем, който засяга всички и който..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си..
В стилистиката на любимия филм "Неочаквана ваканция" зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание "За..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg