Пет български филма и 11 чужди продукции са били заснети през 2020 г. у нас. А в самия край на годината на първо четене бяха приети промени в Закона за филмовата индустрия. Залага се увеличение на субсидията за национални продукции с 10 млн. лв. годишно. Въвеждат се и така наречените "финансови стимули" – филмовите компании, които са снимали продукции у нас, ще могат да си възстановяват 25 на сто от максимум 80 процента от разходите, извършени при снимки в България.
Прави впечатление скоростта, с която бяха приети измененията. Проектът беше подложен на обществено обсъждне в началото на август, а кабинетът го гласува в средата на ноември. Той беше гласуван от комисия на 2-ри декември, а на 4-ти влезе за първо гласуване в зала. Законът за киноиндустрията е приет през 2003 година и от тогава е претърпял няколко незначителни изменения.
Доволни ли са хората от бранша от внесените промени?
"Дори при коледните промоции в супермаркетите не всички са доволни, а какво да кажем за Закона за киноиндустрията – не без ирония коментира темата Стефан Прохоров, драматург и програмен директор на Дома на киното. – Няма как на всички да бъде угодено. Въпросът е най-вече защо толкова бързо, след години чакане, на юруш, изведнъж се оказа, че поправките могат да бъде приети. Дали целта не е да се лобира и служи на частни интереси, но не това е най-важното.
По-важни са екзистенциалните въпроси: Какво е българско кино? Защо го има? Трябва ли да го има? И ако да – защо?
Но на 4-ти януари, когато отворят музеите и галериите, а ние (кината) – не, ще можем да продължим да си задаваме тези въпроси."
За трета поредна година Народният театър "Иван Вазов" отправя Отворена покана за артистични идеи за създаване на спектакли, които да бъдат реализирани на сцена "Апостол Карамитев" в рамките на сезон 2025/2026 г. като част от репертоара на театъра. В рамките на конкурса ще бъдат избрани за осъществяване до две артистични предложения. Крайният..
В лятното издание на "Какво се случва" става дума за мисията на социално ангажирания театър и екологичните проекти на независимата театрална формация. Каним ви на среща с куклените актьори Георги Тенев и Емил Йорданов, съоснователи на Малка театрална компания. Спектаклите на Малка театрална компания вече 13 години гостуват в различни български..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg