Днес (29 януари) в Аулата на СУ „Св. Кл. Охридски“ беше връчен Националния флаг на Република България на участниците в 29-та Национална Антарктическа Експедиция.
Съобразено със сложната международна епидемична обстановка, съставът на българската експедиция през този антарктически сезон е намален до шестима души, необходими за поддръжката на базата ни „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън, която трудно би издържала ако остане необитаема за повече от година на антарктическия климат. Тяхното заминаване беше отложено заради положителни проби за Covid-19 на част от екипажа на кораба, който трябваше да ги превози от Чили до Антарктида.
29-тата българска антарктическа експедиция ще отпътува от София на 30 януари в състав:
• Йордан Тодоров – командир на базата;
• д-р Атанас Пелтеков – лекар;
• Петър Сапунджиев и Емил Иванов – инженери;
• Николай Николов и Камен Недков – логистици.
За първи път от 29 години ръководителят на полярните ни експедиции и директор на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев няма да замине за Антарктида. Той е преболедувал безсимптомно коронавируса през ноември.
В края на декември 2020 г. бяха открити първите позитивни случаи на Covid- 19 на антарктическа база – това бяха чилийски полярници, които бяха незабавно евакуирани в Чили.
Специално за „Аларма“ проф. Христо Пимпирев сподели:
„Пандемията не можеше да не засегне и антарктическите експедиции.
В момента страните от Южна Америка са затворени с двуседмична карантина само за пътуващите към Антарктида, иначе е свободно, ако искаш да отидеш до Аржентина, можеш спокойно да влезеш в държавата.
Аз си направих два PCR теста и двата пъти резултатът беше отрицателен, после си направих рентгенова снимка и се оказа, че съм бил с двойна Covid пневмония, но нищо не съм усетил, направих си тези тестове, защото бях в контакт с болни. След това си направих и тест за антитела и се оказа че имам много антитела.“
Всеки, който тръгва за Антарктида трябва да има отрицателен PCR тест според международно взетите мерки на всички полярни държави, следва отново тест, направен на пристанището, от което отплава към Антарктида.
„За първи път наши полярници отиват на базата ни толкова късно, но това не е фатално.
Това са логистици и инженери, които трябва да проверят състоянието на базата ни и ако има някакви повреди по постройките заради снеговете и виелиците през месеците, когато тям няма никого, те трябва да бъдат отстранени преди да започне антарктическата зима през март.
Експедицията ни ще започне по-късно, но и ще завърши по-късно.
Ние все още изпълняваме 12 двугодишни научни проекта, които започнахме миналия полярен сезон, нашите учени събраха достатъчно проби на терен по време на 29-та експедиция и продължават да работят.
Ние имаме ангажимент да построим научна лаборатория, която да се ползва от всички европейски полярни учени, които работят на Антарктида. Ние сме обещали това на ЕС. Завърши проектът за изграждането на лабораторията, а същинското й строителство ще започне по време на следващата 30-а юбилейна българска експедиция.“ – разказва проф. Пимпирев.
Проф. Пимпирев се надява ваксините срещу Covid-19 да намалят опасността от заразяване с коронавирус по света:
„Ваксината е едно от най-големите постижения на човечеството в борбата му със заразните болести.
Вярвам на ваксините, ако не правим ваксини, ще си бъдем като по времето на чумните епидемии.“
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg