Днес (29 януари) в Аулата на СУ „Св. Кл. Охридски“ беше връчен Националния флаг на Република България на участниците в 29-та Национална Антарктическа Експедиция.
Съобразено със сложната международна епидемична обстановка, съставът на българската експедиция през този антарктически сезон е намален до шестима души, необходими за поддръжката на базата ни „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън, която трудно би издържала ако остане необитаема за повече от година на антарктическия климат. Тяхното заминаване беше отложено заради положителни проби за Covid-19 на част от екипажа на кораба, който трябваше да ги превози от Чили до Антарктида.
29-тата българска антарктическа експедиция ще отпътува от София на 30 януари в състав:
• Йордан Тодоров – командир на базата;
• д-р Атанас Пелтеков – лекар;
• Петър Сапунджиев и Емил Иванов – инженери;
• Николай Николов и Камен Недков – логистици.
За първи път от 29 години ръководителят на полярните ни експедиции и директор на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев няма да замине за Антарктида. Той е преболедувал безсимптомно коронавируса през ноември.
В края на декември 2020 г. бяха открити първите позитивни случаи на Covid- 19 на антарктическа база – това бяха чилийски полярници, които бяха незабавно евакуирани в Чили.
Специално за „Аларма“ проф. Христо Пимпирев сподели:
„Пандемията не можеше да не засегне и антарктическите експедиции.
В момента страните от Южна Америка са затворени с двуседмична карантина само за пътуващите към Антарктида, иначе е свободно, ако искаш да отидеш до Аржентина, можеш спокойно да влезеш в държавата.
Аз си направих два PCR теста и двата пъти резултатът беше отрицателен, после си направих рентгенова снимка и се оказа, че съм бил с двойна Covid пневмония, но нищо не съм усетил, направих си тези тестове, защото бях в контакт с болни. След това си направих и тест за антитела и се оказа че имам много антитела.“
Всеки, който тръгва за Антарктида трябва да има отрицателен PCR тест според международно взетите мерки на всички полярни държави, следва отново тест, направен на пристанището, от което отплава към Антарктида.
„За първи път наши полярници отиват на базата ни толкова късно, но това не е фатално.
Това са логистици и инженери, които трябва да проверят състоянието на базата ни и ако има някакви повреди по постройките заради снеговете и виелиците през месеците, когато тям няма никого, те трябва да бъдат отстранени преди да започне антарктическата зима през март.
Експедицията ни ще започне по-късно, но и ще завърши по-късно.
Ние все още изпълняваме 12 двугодишни научни проекта, които започнахме миналия полярен сезон, нашите учени събраха достатъчно проби на терен по време на 29-та експедиция и продължават да работят.
Ние имаме ангажимент да построим научна лаборатория, която да се ползва от всички европейски полярни учени, които работят на Антарктида. Ние сме обещали това на ЕС. Завърши проектът за изграждането на лабораторията, а същинското й строителство ще започне по време на следващата 30-а юбилейна българска експедиция.“ – разказва проф. Пимпирев.
Проф. Пимпирев се надява ваксините срещу Covid-19 да намалят опасността от заразяване с коронавирус по света:
„Ваксината е едно от най-големите постижения на човечеството в борбата му със заразните болести.
Вярвам на ваксините, ако не правим ваксини, ще си бъдем като по времето на чумните епидемии.“
Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg