Д-р Трифон Трифонов е астроном към Института „Макс Планк“ в Хайделберг и възпитаник на Физическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски".
Той откри нова близка екзопланета със скалиста повърхност. Свръхземята Gliese 486b е разположена само на 26 светлинни години от нас и е подходяща цел за потвърждение и анализ на атмосферата ѝ от бъдещите космически мисии. Макар че планетата не е годна за живот, какъвто ни е познат на Земята, откритието има изключителна научна стойност, тъй като тя вероятно е запазила част от първоначалната си атмосфера.
Звездата Gliese 486 (Глизе 486) е разположена само на 26 светлинни години от Земята. Тя е звезда от тип “червено джудже”, което означава, че е много по-малка и по-хладна от Слънцето.
Новооткритата планета е наименувана Gliese486b (Глизе 486б) и е 2,8 пъти по-масивна и около 30% по-голяма по размери от Земята, като обикаля около своята родителска звезда по кръгова орбита за едва 1,5 дни.
Поради екстремалната близост до своята звезда Gliese 486b е силно нагрята до температури от около 430 °C.
В този смисъл повърхността на Gliese 486b вероятно прилича повече на Венера, отколкото на Земята – горещ и сух пейзаж, осеян с реки от лава.
Д-р Трифон Трифонов е главен герой в “Нашият ден“.
“Макар че съм авторът, който е водил изследването, откритието е продукт на труда на много учени преди мен. Също и на учените, с които съм работил в Германия, в Испания и в САЩ. Това е едно общо откритие, преди всичко откритие за човечеството, за астрономическата общност. Много е приятно да знаеш, че ти си първият човек, с когото асоциират тази планета, това откритие, но съвсем не съм единственият, който е спомогнал за откритието.“
Началото
“Това е моя страст от дете, от много малък. Всичко започва в началото на 90-те години, когато съм бил в предучилищна или в училищна възраст. По това време излязоха първите илюстрирани енциклопедии. Имаше дори серия, специално предназначена за Космоса. Майка ми ми купи първата енциклопедия, с която много се запалих по астрономията, но имаше и други материали, които много ме привличаха в този момент. Друго, което провокира интереса ми към Космоса, беше списание “Космос“. По това време то вече не се издаваше, но имаше достатъчен брой стари списания, които съм намерил от своите родители. В края 90-те години имаше популярни списания като “Андромеда“, вестник “Телескоп“ и т.н. Освен това холивудските филми, които сме гледали, запалват въображението на децата – за извънземни, за нови планети.“
“Твърдо вярвам, че живот съществува извън пределите на нашата Земя, но дали е възможно ние да го открием в рамките на нашия живот, имам известни съмнения. Мисля че няма да бъде много лесно да се открие, а и дори да има живот, той едва ли е напреднал в такава форма, че да може да комуникира с нас. Предполагам, че Вселената е малко по-пуста, отколкото ние бихме искали да бъде. Казвам го въз основа на всички планети, които откриваме астрономите, повечето от тях не са подходящи за живот – такъв, какъвто го познаваме. Повечето са много масивни или са много топли и близки до своята звезда. Със сигурност има планети, които са в т.нар. “обитаема зона“, но това, че са в “обитаемата зона“ не ги прави подходящи за живот. В самото начало сме на това приключение за търсене на извънземен живот, така че в момента трябва да приемем като даденост, че живот съществува единствено на земята и да се опитаме да го запазим.“
Повече за това защо планетата е именувана Gliese 486, можете да чуете от звуковия файл.
Д-р Трифон Трифонов е завършил Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ като бакалавър, след което защитава и магистърска степен по астрономия и астрофизика към катедра „Астрономия“. Защитава докторската си степен през 2014 г. в Хайделбергския университет, след което работи като постдокторант в Университета на Хонконг, а от 2016 г. е част от катедра „Плането- и звездообразуване“ към Института „Макс Планк“ в Хайделберг. В края на 2020 г. е отличен от Гьотингенската академия на науките с Наградата за млади учени в областта на математиката и природните науки за 2020 г.
Д-р Трифонов поддържа активно партньорство с екипа на катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на СУ, като участва в изграждането на Студентската астрономическа обсерватория „Плана“, а също партнира и в изследванията на нови в галактиката М31 и активни галактични ядра (с подкрепата на проект ДН18/10-11.12.2017 г. към ФНИ на МОН). Д-р Трифонов е и редовен гост на Кръжока по астрономия към катедра „Астрономия“, а през 2019 г. получава грант към катедра “Астрономия” по Национална научна програма „Млади учени и постдокторанти“ на МОН.
Д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет сподели в ефира на "Нашият ден" вдъхновяващи мисли за градското биоразнообразие и инициативата "Дивата София". Основната цел на този проект е да разкрие на широката публика богатството на дивата природа, която съществува дори в рамките на големия град. Според д-р Грозданов много..
В предаването "Време за наука" Христо Панчев, координатор на инициативата за "зелено възстановяване" в "Грийнпийс" за Централна и Източна Европа, разказва за новия проект на организацията – специализирания курс "Енергийно еспресо". "Енергийно еспресо" е безплатен онлайн курс, насочен към общински специалисти, ангажирани в сферата на градското..
В рамките на рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" се проведе задълбочен разговор за интеграцията на жените и децата бежанци от Украйна. Участие взеха Бистра Иванова, председател на "Мулти култи колектив", украинската поетеса Ана Багряна и Виктория Петрова, мениджър програми и оценка на проекти към "Българския фонд на жените"...
В рубриката "Епизоди от живота" обсъдихме как иновативните технологии могат да подкрепят здравословния начин на живот. Владислав Живков, управител на "Инова Ливинг", представи проекта NutriWell – платформа, разработена с помощта на изкуствен интелект , която има за цел да подпомага здравословното хранене и социалното включване. "NutriWell е..
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" най-кратка и ясна е рубриката "Кратко и ясно". Този път в нея насочваме вниманието си към далечна Япония – древна страна, населена с японци, които умеят кратко и ясно да назоват неща, процеси и явления, които ние няма и да се сетим да назовем. Японците например имат термина..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Младият художник Димитър Павлов вече оставя своя културен отпечатък с изложбата "Писма и ноктюрни" – до 14 декември в галерия "Сердика". Това е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg