Отиде си Татяна Лолова и зейна една празнота. Тя беше щедра в обичта си. Нейните дневници бяха нейните срещи. И това е щрих от характера на големия човек, на голямата личност. 

Журналистът Георги Тошев, под чиято редакция излезе последната книга на Татяна Лолова "Делници и празници", коментира загубата:

"Мъката е лична. За всеки е различно. Най-болезнено е за най-близките. Аз искам по-скоро да говорим за Таня с едно радостно чувство за един човек, който винаги беше чакан. Татяна Лолова е чакан човек. Не всеки артист, не всяка публична личност е чакана. Някои направо ни са се натрапвали в живота. На 27 март – Деня на театъра – ние трябваше да сме в Казанлък. Таня беше поканена на Чудомировите празници да представим заедно нейната книга. Където и да ходехме, тя винаги беше чакана и посрещана с любов. Аз не съм виждал толкова много любов у един човек, колкото около Татяна Лолова – това беше една с години заработвана любов. Само човек, който е дал много на другите, може да им липсва. 

В книгата "Делници и празници" актрисата пожела не толкова да занимава хората със собствения си живот, а го разказваше през срещите. В живота Татяна Лолова минаваше за въздържан човек. Казваше: "Аз нямам много приятели. Обичам колегите си – особено талантливите. Някак си така се случи в живота, че Славето, моето семейство, моят син и неговото семейство ми бяха достатъчни". И действително, в живота си Татяна Лолова беше един много земен, обикновен и скромен човек. Много контрастна на тоя фойерверк, който беше на сцената – това duende, което носеше и неслучайно играеше повече от 20 години моноспектакъл с това име. 

Татяна Лолова успяваше да създава уют и на най-неуютните места – лошо отоплявани театрални зали или непригодени за участия места... У нея нямаше претенцията на примадона. Разбира се, като професионалист, тя имаше изисквания."

Драматургът на Сатиричния театър Богдана Костуркова също се включи в "Артефир" с думи на обич и печал за голямата загуба:

"Отиде си една от най-харесваните български актриси, обичана от поколения българи, чието име е достатъчно, за да напълни и днес най-голямата театрална зала. Неповторимата Таня Лолова. Актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение, тя няма прототип в българския театър и е от малкото актриси, за които има специално създадени пиеси и роли. Татяна Лолова изигра няколко роли, които стоят между мечтата ѝ за драматизъм и очакваното от публиката комично амплоа. Не мога да говоря в минало време – дори сега, когато вече не е между нас. Защото изгасна една слънчева усмивка, една ведра и борбена до последно душа. Животът ѝ премина благословен с голям актьорски талант, белязан с любовта на няколко поколения зрители и всички хора, които са имали щастието лично да се докоснат до нея. Лолова е проявявала изключителен характер. Тя е актриса, която е имала шеметна кариера – в телевизията, в киното, в естрадата... Но под театралния прожектор е непоколебимата в отстояването на художественото превъплъщение и винаги печели симпатията на хората, в какъвто и жанр да е нейната героиня. Има неповторими хора – Таня Лолова е от тях."

В звуковия файл можете да чуете разговора на Димитрина Кюркчиева с  журналиста Георги Тошев и с драматурга Богдана Костуркова, разговора на Емил Янев с Татяна Лолова от Златния фонд на БНР, песента "Кутийка за спомени" (музика – Момчил Колев, текст – Мария Касимова-Моасе), както и последната песен на актрисата, заедно с Орлин Горанов – "Любовта" – музика – Доно Цветков, текст – Станислав Пенев, тонрежисьор – Живко Даскалов, продуцент – Игор Марковски, който любезно предостави двете песни специално за "Артефир".