Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българските университети и инициативата за висши учебни заведения на EIT

Снимка: eit.europa.eu

Ще се включат ли българските университети в инициативата за висшите учебни заведения на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), която дава възможност за подобряване на предприемаческия и иновационен потенциал на висшите училища, както и за по-доброто им интегриране в европейската иновационна система?

Европейският институт за иновации и технологии (EIT) е орган, създаден от Европейския съюз през 2008 г. с цел да увеличава възможностите на Европа в областта на иновациите. EIT e част от Horizon 2020, рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации.

EIT помага на предприятия, образователни и научноизследователски институции да работят заедно за създаване на благоприятна за иновациите и предприемачеството среда в Европа.

Защо това е важно и как българските университети вървят по пътя на промяната и осъвременяването на обучението?

Какво представлява инициативата и има ли други подобни, които предоставят възможност за модернизация на системата на висше образование?


Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Лидия Гълъбова, зам.-ректор на Техническия университет в София.

“Определено Техническият университет проявява интерес към инициативата на Европейската комисия за модернизация на висшето образование в посока към развитие на предприемачеството, иновациите и високите технологии.

Това не е нова инициатива и мерките, които се предприемат в тази посока, не са от вчера. Това е важен фактор за изграждане на една стабилна национална иновационна система. Което на практика представлява мрежа от организации и институции в публичния и частния сектор, чиято дейност и взаимодействие инициират, внедряват и разпространяват нови технологии и иновации.

Чрез такива дейности – като инициативата на Европейската комисия и на Европейския институт за иновации и технологии – на практика се създават условия за подпомагане на този процес, който е дългогодишен.

България има позитивно развитие в последните години в тази посока, тъй като беше приета стратегията за интелигентна специализация, иновационната стратегия на България беше променена, напоследък е актуализирана.

В нашата страна нещата се случват твърде бавно. Ролята на Университета е по-скоро в развитието на нови технологии. Имаме изключително добре развита научноизследователска база – над 40 лаборатории, в които работят нашите преподаватели и изследователи.

Обучението е на база на развитието на новите технологии. Това, което е новото и се засилва, е обучението по предприемачество и сред студентите. Не само в мениджърските специалности, а и сред специалностите и студентите, които са с изключително инженерна насоченост.

Софийски университет

Темата коментира в “Нашият ден“ и доц. Тодор Ялъмов, зам.-декан на Стопанския факултет на Софийския университет.

“Софийският университет участва в разнообразни мрежи от европейски университети в подкрепа на предприемачеството. Дали ще бъде успешно точно това кандидатстване, е рано да се каже.

Това е програма, която цели разширяването на вече съществуващи мрежи на Европейския институт по технологии с други университети.

Предприемачеството става все по-важно в следващите години, тъй като то е необходимо не само за създаването на нови фирми, но и за развитието на съществуващите. Все повече големи фирми подкрепят вътрешното предприемачество при тях.

Така че е важно университетите да подготвят студентите за тези предизвикателства – да създават свои фирми и да бъдат иновативни в съществуващите.

Имаме много предприемачи от нашите студенти, включително и от нашите преподаватели. Работим в партньорство с разнообразни фирми, които споделят опита си, включват нашите студенти в измислянето на нови продукти и услуги. Така че с много неща можем да се похвалим.

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От закони към реалност – къде се губи защитата на децата жертви на насилие?

В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..

публикувано на 03.10.25 в 11:15
Константин Семьонов

Бежанската история на Константин Семьонов

Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..

публикувано на 03.10.25 в 09:50

95 филма от 55 държави пристигат на фестивала "ОКО"

Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..

публикувано на 03.10.25 в 09:00

"Аз съм тук" – изкуството за социална промяна и преодоляване на "присъдата възрастен"

"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..

публикувано на 02.10.25 в 13:15
Ларгото и сградата на Народното събрание

Неда Генова: Посткомунистическите повърхности на София

По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..

публикувано на 02.10.25 в 09:39