“Спорните въпроси между България и Република Северна Македония трудно ще се решат заради неразбирателството около историята и езика, на който говорят в РСМ“ – каза в предаването “Нашият ден“ на БНР журналистът балканист от БТА Райна Асенова.
„Направи впечатление единната позиция, която заеха участниците в Консултативния съвет по национална сигурност. Беше внесена яснота по въпроса какво има предимство в исканията на България по отношение на РСМ.
В едно интервю на премиера Кирил Петков по-рано беше създадено впечатлението, че историята остава на заден план и подходът ще бъде по-скоро прагматичен.
Сега стана ясно, че позициите, които българският парламент е предприел, се препотвърждават и “твърдата линия“ спрямо РСМ взима превес. Твърда от гледна точка на отстояването на българските национални интереси.
В Северна Македония се бяха създали някои представи, че историята няма да бъде водеща и исканията, които са напълно законни, остават на заден план."
Съвместни общи групи
„Това се засегна още в Договора за приятелство и добросъседство и е един полезен прагматичен подход към решаване на споровете между двете страни, за активизиране на връзките между държавите и бизнеса.
Така че това е нещо напълно нормално, залегнало и в плановете на двамата премиери – Кирил Петков и Димитър Ковачевски.
Аз лично очаквам на съвместното заседание на двете правителства, което е насрочено за 25-и януари, тези теми да бъдат поставени и развити. Това според мен е нещо желано, но проблемът и основните спорове са за историята и езика, които трудно ще бъдат преодолени.
А що се отнася до правата на македонските граждани с българско самосъзнание, това е абсолютно резонно наше искане. Правата на тези граждани да бъдат защитени и те да бъдат записани в конституцията на РСМ.
Проблемът тук е, че промени в конституцията могат да се приемат с две трети от гласовете на депутатите, което ще стане трудно, като имаме предвид позицията на ВМРО-ДПМНЕ, и математически, ако погледнем към състава на парламента.
Темата се дискутира в РСМ, но винаги от гледна точка на това, че трябва да има реципрочно искане. Те не схващат нюанса в нашето искане. Смята се, че ние искаме признаване на българско малцинство в РСМ и съответно веднага, особено ВМРО-ДПМНЕ казаха, че тук трябва да се подходи реципрочно и да се иска защита на правата на македонско малцинство в България.
В тази връзка македонистката организация ОМО Илинден – Пирин поиска среща с президента Стево Пендаровски пак огледално на това, че нашият президент прие българи от РСМ, които споделиха проблемите си с българските държавни институции.
Веднага беше поискано същото и от страна на македонистите. Стево Пендаровски прие, но след това беше решено срещата да се отложи.”
Инфраструктурните проекти
“И България, и РСМ говорят за необходимостта от изграждането на “Коридор номер 8“. Но това повече от четвърт век стои само на добри обещания, непрекъснато се подписват някакви договори и се осигуряват средства и няма никакъв напредък.
Надявам се прагматичният подход наистина да даде някакъв резултат и тези неща да се развият."
Чуйте повече в звуковия файл.
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..
В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..
Населението на Газа, което наброява над 2 милиона души, е изправено пред остър недостиг на храна и други стоки от първа необходимост. Жителите често биват убивани, докато се опитват да получат хуманитарна помощ в няколко пункта за разпределение. Кая Калас предупреди Израел да спре да избива цивилни, търсещи хуманитарна помощ 21 деца са починали..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
