Значително намаляване на използването на изкопаеми горива, увеличаване на горите и ограничаване на консумацията на месо, са само част от действията, които трябва да бъдат предприети, за да се задържи глобалното затопляне на 1,5 градуса по Целзий.
Според последния доклад на Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени ни остава все по-малко време. Възможностите да забавим процесите с глобалното затопляне стават все по-малко.
Темата коментира в “Нашият ден“ Николай Петков от платформата “Климатека“:
“В края на февруари излезе докладът, който разглежда въздействията на промените в климата върху обществото и екосистемите, докато преди два дни буквално излезе доклад, който разглежда възможностите за смекчаване на промените в климата. Последният доклад се основава на над 59 000 научни статии.
Все повече последствия върху климатичните промени се отдават на човешкото въздействие, такива се наблюдават във всички райони на света.
Счита се, че половината от населението на Земята е уязвимо на изменения на климата. Има и много негативни въздействия върху конкретни видове. Счита се, че над 2000 вида са с изместен ареал поради промените в климата и дори са регистрирани конкретни изчезвания на видове. Има отделни ключови рискове за различните региони на планетата, включително и за Европа.
При прагът от 1,5 градуса по целзий отново ще има негативни последствия от глобалното затопляне, но те ще бъдат по-лесни за управление. В момента светът се насочва по-скоро към затопляне от 3 градуса на базата на сегашните политически ангажименти.
След пандемията от Covid и временното намаляване на емисии през 2020 г. отново се наблюдават рекордно високи емисии. Целта от 1,5 градуса става все по-трудно достижима. Не е невъзможно, но са необходими близо 50% редукции на емисиите до 2030 г. Практически е необходим пълен отказ от въглища, редукция на използването на нефт със 60%, а на газ със 70.“
След ограничаване на доставките на газ от Русия
“Напълно възможно е временно да имаме завръщането към въглищата, което ще бъде крачка назад.“
В България
“В последните години поради деиндустриализацията и намаляването на населението имаме намаление в абсолютно число на въглеродните емисии, което е нещо положително, но по отношение на дела на ВЕИ (Възобновяеми енергийни източници) все още има какво да се желае.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..
В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
