Поетичен пърформанс в памет на Иван Радоев

Тази година се навършват 95 години от рождението на бележития ни поет и драматург Иван Радоев. По този повод екип от артисти се обединява от идеята за поетичния пърформанс – "Един бял лист". Водени от мисълта, че мястото на поезията е сред хората, създателите на пърформанса решават да покажат поезията на Радоев такава, каквато е. Без маски, без грим, оголена и мощна.

Поетичният пърформанс представлява подбор от най емблематичните му любовни и социални стихотворения. "Един бял лист" изследва отношението на Артиста към самия себе си, към любовта и трансформациите ѝ, към обществото, в което живее, приканва публиката към диалог по тези теми, а повече за пърформанса, който ще се проведе на 29 септември в двора на "Casa Libri", разказват инициаторът – внукът на Иван Радоев – Калоян и режисьорът – Йордан Славейков:

"Реших, че трябва да отбележим подобаващо годишнината на дядо ми. А и страницата, която създадох в негова памет започна да става все по- популярна. Актьорите стават все по-близки с творбите на дядо ми, но и отдават от себе си. Когато един човек е творец, той ако не твори загива, така разбираме кой е истински творец. "Един бял лист" идва от името на стихосбирка на дядо ми. Това е стихосбирката, която нарушава неговото мълчание като творец, вади всички стихове, които са били забранявани или не са могли да бъдат разпознавани." – разказва Калоян Радоев.

"С Калоян избрахме 28 стихотворения от личния семеен архив. Моят учител по театър – Крикор Азарян казваше: "Най-трудно е да направиш разпределение". Опитвали сме се не да си представяме какво е било в главата на Иван Радоев, а какво актьорът, който изпълнява стихотворението, сега си представя и с какво го свързва. Стиховете звучат съвременно. Това е скритата и явна сила на всеки един стих. Тревогите, които са навестявали ума и сърцето на Иван Радоев, навестяват и всеки свободомислещ артист. Не си позволявам да режисирам емоциите на актьорите", споделя режисьорът Йордан Славейков.

Силната любов и социална ангажираност са в центъра на поезията на Иван Радоев. Пърформансът изследва и отношението на артиста към самия себе си.

"А всички дни сърцето ми измина ли.
Измина ги и си остана моя от никога до винаги"

гласи една от творбите, която ще прозвучи на 29 септември. Събитието е с вход свободен.

Иван Дашев Радоев е български драматург, поет и журналист. Носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж. От края на 40-те години Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след септември 1944 година, станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като "сексуално-буржоазна", "еротична", "порочна", "упадъчна". Постепенно упреците за "вредителството", за липсата на "идейно здраве" се прехвърлят върху личния живот на поета. Той е принуден да напусне София и да се установи в Сливен и Бургас. Радоев е един от създателите на т. нар. "лирична драма" през втората половина на 50-те години. В малките пиеси "Джудо", "Петрол", "Ромео и Жулиета", "Моцарт" от 1986 година за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите.