Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Правда Спасова: Загубихме отзивчивост и съчувствие. Лакмусът беше Украйна

| обновено на 05.01.23 в 11:18
Снимка: БГНЕС, архив

“Загубихме отзивчивост и съчувствие един към друг. Това е много тъжно. Лакмусът за мен беше войната в Украйна и идването на украинските бежанци тук, когато тази липса много блесна. В сравнение с реакциите на европейските народи, изведнъж се оказахме доста безчувствени хора“.

Това каза в интервю за БНР проф. Правда Спасова, преподавател по философия и естетика в Националната художествена академия. 

“Мислех, че има някаква родова памет, защото българското население в голяма степен е изградено от бежанци. Може би тази родова памет е замъглена от пропагандната манипулация, че чуждият е нещо лошо, че е заплаха за нрави, благосъстояние или пък традиции.

За съжаление у нас всеки се припознава като чужд, било то чужд по език, по народност, по външност или по култура. Това е нещо, което вече видяхме с отношението към сирийските и афганистанските бежанци.

Войната ме засяга чисто човешки, в най-дълбоката ми човешка моралност. Има неща, пред които не можеш да си затвориш очите. А и като българка се чувствам много застрашено от това как ще продължи този процес. Много се надявам, че тази година ще престане да съществува поредната, а може би и последната империя, но това, което става в България ме плаши като реакция“, казва още проф. Спасова в ефира на “Нашият ден“.

Проф. Правда Спасова

Къде трябва и къде не трябва да се намесва държавата?

Според нея е много е важно държавата да организира определени неща:

“Наскоро бях в Полша. И там няма толкова доброволци, помагащи на бежанците от Украйна, просто, защото държавата си е свършила работата. Виждам и много жестоко отношение към домашни животинки. Ако човек има емпатия, то тя започва от съчувствието към всяко живо същество.

Намесата в автономни културни институции обаче е нещо съвсем различно. В културните институции като театри и университети, макар и издържани от държавни фондове, е недопустима административната намеса, защото винаги се превръща в политическа цензура.“

Миналото…

“Важно да имаме някаква преценка за миналото. Когато у нас се каже традиция, винаги под това се разбират някакви гайди, шевици и цървули и се тръгва от нулата. Градската традиция и култура трябва да се надгражда, ако искаме да има някаква приемственост и натрупвания. В такъв смисъл е много важно да се връщаме към миналото, но не с политическа преценка, а по-скоро с търсене на културни ценности“, казва още тя.

Знаем ли какво е нормалност?

“Има някакви цивилизационни ценности, които са общоприети, поне на нашия континент, и трябва да се съотнасяме към тях.

Може би българинът трябва да си зададе въпроса – защо ние сме все на опашката и защо в България не върви? Отговорът не трябва да се търси по посока – всички политици са хаймани, а по посока на това кой избира тези политици и каква е интелектуалната атмосфера, в която всичко това битува“, посочва още проф. Спасова в интервю на Люба Константинова за “Нашият ден“.

По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26