Две млади художнички, завършили в чужбина, отвориха преди няколко месеца темата за Прехода, социалистическото ни минало и влиянието им върху днешния ни живот със своя проект "Славки приказки". Той ги превърна в своеобразен символ на поколението, което търси своите отговори за тези едновременно близки до нас и недостатъчно осмислени времена.
"Хората на нашата възраст са в едно много сложно положение между двата периода – социализма, Прехода и новото време и имат нужда да си отговорят на някои въпроси. Въпросите за настоящето винаги водят към миналото." – казва Анна Иванова
"Учихме в Университета Фалмут във Великобритания, имахме обща носталгия, тогава се роди идеята за "Славки приказки". Когато си в чужбина и си на двайсет и малко, имаш естествената нужда от идентичност. Когато кажеш, че си от България в очите на всеки чужденец изскачат различни неща наум. Има любопитство, как живееш, какво правиш, как изглежда България. И започваш да се замисляш всъщност ти какво отношение имаш". – добавя Калина Иванова – "Това, което определя какво ще бъде едно поколение са събитията, които са се случили преди да се родим или когато сме били малки. Това е основата. Когато си дете, ти просто приемаш подсъзнателно."
В своя оригинален проект Анна Иванова и Калина Иванова изработват макети на панелен блок и на два апартамента от различни години, като пресъздават дори най-малките детайли от българското всекидневие. В жилището се открояват някои знаци, свързани със социализма, но много от вещите насочват и към Прехода и навлизането на западната култура в България. Днес двете вече мечтаят да видят своите макети в музей, за да бъдат разглеждани от други млади, които пък да зададат своите въпроси към епохата. Чуйте Анна Иванова и Калина Иванова в "Какво се случва".
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg