Съвременната идентичност на българските граждани е с хибриден характер. Това показват резултатите от Национално представително изследване, проведено от учени от БАН.
30,8% от анкетираните възприемат себе си като "гражданин на ЕС", а при 84,7%, доминира българската идентичност. Запазва се значението на националната идентичност, разбирана като култура, история, памет и език. В същото време идентификацията с определена национална държава – в смисъл на държавни граници, институции и правов ред, започва да губи позиции. Анкетирани са общо 1014 души.
"Въпросникът, с който се провеждаше нашето изследване, беше специално конструиран така, че първият въпрос, на който всички респонденти трябваше да отговарят, беше: "Как бихте се самоопределили?", казва доц. д-р Албена Накова, социолог в Института по етнология и фолклористика на БАН.
Тя отбелязва, че българската единичност се оказва в разбиранията на респондентите етнически детерминирана от спецификата на водещия етнос в страната. 7,4% се определят не само като българи, а като граждани на Република България, като по този начин акцентират върху своята национална принадлежност. Общо 39% от българските граждани се самоопределят чрез националната си принадлежност. За повече от 1/3 от българските граждани самоидентификацията чрез националната принадлежност е важна. 22% я поставят на първо място. Това означава, че този тип идентификация е действително важен за тях.
Чуйте подробности в звуковия файл.
"С криле обърнати към Рая" е дебютната изложба на Георги П. Павлов, която може да се види в пространството на галерия "+359". Тя полемизира факта, че революционният, утопичният и бунтарският заряд на младежките субкултури от миналия век е загубен. "Тези субкултури все пак са успявали да влияят на обществото и да променят някакви неща, а днес..
Фотографии и архитектурни планове на незаконни постройки по покривите на високите сгради в Хонконг показват в проекта "Портрети отвисоко" Руфина Ву и Щефан Канъм. Експозицията е в столичната галерия "Синтезис". Архитектурните планове са начертани от Руфина Ву, която е архитект, родена е в Хонконг и често превръща в изкуство собствените си наблюдения..
Боян Тончев е журналист, писател и сценарист. Той е възпитаник на Софийския университет, където е завършил философия. Работил е като сценарист в телевизионното предаване "Господари на ефира", бил е и редактор в "Дневник". В момента работи за "Свободна Европа". Автор е на сборниците с разкази "Безкраен свършек на света", "Животът като следобедна дрямка"..
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи наградата на гилдия "Критика" към СБФД на 42-рата "Златна роза" заради достоверността си и изисканата си стилистика. Филмът е екранизация на едноименната творба на Николай Хайтов от сборника му..
През 2011 година виенските кафенета са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. На 1 октомври, когато традиционно се отбелязва Световният ден на кафето , мислено се отправяме на пътешествие във времето и пространството – в красивата атмосферата на XIX век, която все още може да бъде усетена в австрийската столица...
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
