Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Не оставяйте децата сами пред екрана!

Станислава Мешинкова, Венета Гаврилова и Диана Лепоева

Късно проговаряне, познавателни и поведенчески проблеми, хиперактивност, разконцентрираност… с подобни оплаквания все по-често в кабинетите на логопеди и психолози се озовават разтревожени родители, опасяващи се да чуят "страшна" диагноза за децата си. За щастие в много от случаите се оказва, че няма физиологични причини за подобни симптоми, а след разговор за начина на отглеждане на детето става ясно, че голяма част от времето си то прекарва пред екрана на телефона, телевизора, лаптопа.

Наблюдения от практиката си споделят в предаването "За думите" логопедите Станислава Мешинкова и Диана Лепоева от центъра "СдУМки". Според тях родителите стават все по-осъзнати и склонни да потърсят помощта на специалисти и в същото време масово се подценява пагубното влияние на електронните устройства върху развитието и здравето на децата.

За претоварените с работа и семейни ангажименти родители екранът осигурява мигове за отдих и спокойствие, за други е удобната "бавачка", помощник в храненето на злоядо дете, учител по така необходимия и престижен английски език. Българските деца не правят изключение от връстниците си по света. Според данни на ЮНЕСКО 93% от съвременните деца между 3 и 5-годишна възраст прекарват средно по 4 часа на ден пред екрана.

Вредите от ранното и безконтролно заседяване пред електронното устройство са доказани.

Д. Лепоева: "Езиковият дефицит е първият, който забелязват родителите, с късното проговаряне. И късното проговаряне всъщност води след себе си и останалите когнитивни нарушения на развитието… Не задържат вниманието си, трудно се концентрират, нарушено запаметяване, нарушения в емоционалната сфера също така. Много са комплексни нещата. Децата развиват агресивност – вербална, физическа, тъкмо от това безконтролно гледане… Имали сме случаи в практиката си деца, които по цял ден са оставяни пред устройство, пред телевизор, което за детската нервна система просто може да е пагубно."

Ст. Мешикова: "До тригодишна възраст устройствата не влияят изобщо  благоприятно на психиката и на децата не трябва да се използват като стимулно средство дори при хранене… Вече между три и четиригодишна възраст е възможно по едни 15 минути децата да гледат, но това да бъде контролирано от родител, а след това вече с увеличаването на възрастта и времето се увеличава, но все пак отново е под контрола на родителя…и да бъде на български… Едно дете до 4-5-годишна възраст според мен не би трябвало да учи втори, чужд език, стига да не живее в двуезична среда… Защото дотогава говорът се формира и дотогава все още учим български език, учим как да комуникираме на български, на основния роден език."

Целия разговор чуйте в звуковия файл


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: Баян Гечев

Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..

публикувано на 13.05.24 в 17:05
доц. Ваня Мичева

Да бъдем великоразумни, великонравни и великодействени, но не велеречиви и велехвалени

В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...

публикувано на 13.05.24 в 16:07

Фолклорните области на България: Епизод 2 – Странджа

Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..

публикувано на 13.05.24 в 15:10

Дешка Кротева – за живота с чувство за хумор

За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..

публикувано на 12.05.24 в 08:45

Ученици събират семейни спомени за историята на родния си край

Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..

публикувано на 11.05.24 в 10:25