В първата от поредица лекции, която представя Радослав Илиев, преподавател в Историческия факултет на Софийски университет, обсъжда темата "Модерното в началото на ХХ век" и неговото влияние върху градската среда. Илиев, изследовател в областта на историята и философията на архитектурата и градоустройството, подчертава важността на разглеждането на модерния град и неговите аспекти по интердисциплинарен начин. В предаването той споделя, че целта на лекциите е в голяма степен последващата дискусия, която анализира визията за съвременния град.
Модерното понятие неотдавна е проникнало в нашето съзнание, а със сигурност е пронизало целия европейски ХХ век. То отразява желанието за прогрес и иновации, които се изразяват във всички сфери на обществото, особено в градската среда. ХХ век се оказва период на опити и откази, когато трансцендентната естетика на предишните епохи е изместена от стремежа към новаторство и функционалност.
Историческият контекст на модерната епоха обогатява разбирането ни за града като сцена на масовия прогрес. Това е време, през което обществото се стреми към по-широки обществени промени, към което архитектурата и градоустройството допринасят чрез създаването на модерни градски пространства.
“ХХ век се опитва да обърне това, като разположи красотата не на високо място, а сред всички, да я масовизира и в този смисъл да я направи добра и полезна, като акцентът е върху полезното, а не върху красивото“, коментира Илиев в интервюто.
Основният аспект на модерното градоустройство е отхвърлянето на традиционната естетика, в която красотата е съпътствана с вечност и елитарност. Вместо това фокусът се пренасочва към функционалността и полезността на градската среда. Този преход предизвиква много дискусии, като често се критикува модерния град за липсата на естетически качества.
"За първи път целта на публичното е добро и общо споделено, а не красиво, вечно и елитно", казва той.
Илиев подчертава, че въпреки тези критики модерният град има своите предимства. Той е насочен към общото благо и доброто на всички граждани, като се стреми да отговори на конкретните нужди на съвременното общество. Така се поставя началото на новата епоха на градското планиране, където етиката и функционалността играят ключова роля във формирането на градската среда.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg