Доколко сме способни да разпознаваме създаденото от изкуствен интелект и от човешка дейност? Отговор на този въпрос намира чрез своя експеримент журналистът и програмист Георги Караманев, създател на сайта "Дигитални истории". Той публикува анкета, в която предлага на участниците да познаят дали предложените произведения са дело на човек или не. Оказва се, че по-малко от 1 процент от хората могат безпогрешно да различат това. Сред въпросите в предизвикателството са преводи на Шекспир на български език, поезия, рап и класически произведения, фотографии, илюстрации, картини и дори рецепти за ястия.
"Не си даваме сметка къде сме – казва Георги Караманев – защото изкуственият интелект вече е тук. Резултати от експеримента бяха плачевни. Настина имаме алгоритъм, който е черна кутия дори за изследователите и не можем с точност да кажем от къде точно заимства, но дали пък и с творците не е така?"
Георги Караманев твърди, че се опитва да провокира хората да се замислят колко лесно е вече да се създава такова генерирано съдържание.
"Говорим за изкуствения интелект много повърхностно, рядко си задаваме големите въпроси – за авторството и за истината. – казва той. – На такъв тип алгоритми целта им не е истината, а да ни отговори. Ние, журналистите, трябва да съблюдаваме за нея с всички свои критерии, изработени през десетилетията."
Чуйте Георги Караманев в "Какво се случва".
Снимка – Pixabay
В новия брой на рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" бе представена уникалната инициатива "Изкуство в помощ на изкуството". Този благотворителен проект е замислен и организиран от преподавателя по живопис в Националната художествена академия, главен асистент д-р Юлиан Станкулов , който е и инициатор на идеята. Изложбата, част от..
В рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" беше представен интересен проект, в който български ученици се включват активно в борбата с климатичните промени. Институт Сервантес София, в сътрудничество с други членове на клъстер EUNIC-България, стартира инициативата "Научи, разкажи, заснеми", продължаваща няколко месеца в градовете..
"Княжевецъ" е гражданска инициатива, която се бори за опазването на Княжевската минерална баня и културното наследство на водата. Любо Стефанов споделя в "Terra Култура" новини от последната кръгла маса, обсъждаща съдбата на сградата. По думите на Стефанов ситуацията не е розова. " Според Общия устройствен план Княжевската минерална трябва..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" дискусията се съсредоточава върху отбелязването на Деня на данъчната свобода в България. Тази година, след 134 дни на работа изключително в полза на държавния бюджет, 13 май е определен като символичната дата , на която гражданите номинално започват да работят за себе си. Петър Ганев , икономист..
На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. За бурната история на тази историческа сграда в "Нашият ден" разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на СБА и бивш главен архитект на София. В своята книга "Малки софийски истории"..
На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов...
Писателката Елена Алексиева отказа престижната награда за своя роман "Вулкан", връчена от Национален дарителски фонд "13 века България". Това се случи след..
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg