През 1991 година студенти по психология от втори курс в Софийския университет решават да основат професионален празник на психолозите. Идеята е подкрепена и от други техни колеги. През 1995 година на 4 април е организирано първото официално честване на празника. В ресторант "Яйцето" се събират студенти и преподаватели и така традицията е започната. Създадено е и Сдружение на младите психолози в България.
В Деня на психолога в "Нашият ден" говори психологът Росен Йорданов – магистър по "Социална психология" в Софийския университет, бивш заместник-директор на Института по психология в МВР и един от най-известните специалисти по криминална психология у нас. Йорданов е професионалист с над 24-годишен опит като криминален психолог, индивидуален и групов психотерапевт, научен изследовател и анализатор, бизнес консултант и специалист по управление на персонала.
Гостът разказва: "През 1991 година БНР е първата медия, в която колегата Емилиян Крумов гласно заявява, че ние, студентите по психология, искаме да имаме празник. Това, което ни отличаваше като випуск може би, беше, че тази голяма промяна – социална и политическа – се отрази в кулоарите на Софийския университет. Мога да кажа, че много от моите колеги продължиха професионалния си път и си вадят хляба с психология."
В своята професионална практика Йорданов се е сблъсквал с най-тъмната страна на човешката природа. Той признава, че хуманизмът му е бил подлаган на изпитание, но вярва, че с позитивна нагласа пълноценният живот е възможен.
"Когато ние започнахме, професията на психолога нямаше много висок статут. Под психолог се разбираше човек, който говори в някаква лудница, или човек, който преподава психология в училище", разказва Йорданов за първите си стъпки в науката.
Психологът, като професионалист, има за цел да подпомага всички сфери в живота, винаги когато човек е изправен пред вземането на житейско решение. По думите на госта психологията не е свързана само с психичното здраве, а с намирането на изход в различни ситуации и предприемането на ходове – в социалната среда, в семейството, в работата.
Когато Йорданов постъпва на работа в МВР, в България все още няма криминална психология. Влиза в институцията с известни резерви, но бързо осъзнава, че се намира в интересна ситуация и започва да развива криминалната психология у нас. Йорданов е и един от първите хора, които показват каква може да е ролята на психолога в корпоративна среда – при вземането на фирмени решения, изготвянето на стратегии, назначаването на хора, управлението на служители. Според Йорданов вече в компаниите има по-голямо доверие към хората, завършили психология, открили са се повече позиции, но все още не е съвсем развито приложението на науката у нас.
Психологът разказва накратко как се е развила психологията до днес. Все още е проблем, че повечето специалисти се опитват да уловят общите тенденции, вместо да се фокусират върху индивидуалните личностни белези, смята той.
Йорданов споделя и за своята практика по овладяване на критични инциденти. Това не е масово явление, но преди години е имало много кризисни случаи в София – заявки за самоубийства и разширени самоубийства.
Когато човек има проблем, страда от поредица неуспехи или лоши взаимоотношения с околните, е добре да потърси психологическа помощ, съветва Йорданов. Психолозите най-често работят с хора, които са психически здрави, но имат екзистенциални проблеми. Психологията би могла да упъти човек в собствената му същност, изградена от светлина и тъмнина – това е първата важна крачка към себеопознаването.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
