Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция обявиха съвместната инициатива под надслов "14 века България в Европа". На обща пресконференция генералните директори на трите обществени медии заявиха намерението си да работят заедно за реализирането на тази инициатива. Те се стремят да насочат вниманието към приноса на България в Европа и отговорността към историческата памет.
В рамките на инициативата ще бъдат отбелязвани значими за страната годишнини в периода 2024 – 2032 г., с акцент върху предстоящата през 2031 г. 1350-годишнина от основаването на Първата българска държава. Сред значимите дати, залегнали в календара на инициативата, са 200-годишнината от издаването на "Рибния буквар" на Петър Берон, 1170 години от създаването на първата българска писменост от светите братя Кирил и Методий, 1100 години от признаването на Българската патриаршия и др. Заключителните събития ще са свързани с 1400-годишнината от създаването на Стара Велика България и 270 години от написването на "История славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски през 2032 година.
В интервю за предаването "Terra Култура" генералният директор на БНР Милен Митев сподели за значимостта на инициативата:
"Факт е, че информационният поток е много наситен и хората често обръщат внимание на това, което се случва днес, забравяйки за важните събития от миналото. Именно тук е ценността на програмата "Христо Ботев" и предавания като "Terra Култура", които ни карат да се спрем и да се замислим за историческия контекст."
Според Митев "България има своето място в Европа не само като географско и териториално пространство, но и като културен и духовен център". Той подчерта, че инициативата е започнала като идея на Българската национална телевизия, но скоро е "прегърната" от БНР и БТА.
"Не бива да се фокусираме само върху годишнината от основаването на българската държава, но и върху други значими дати и юбилеи, които ще отбележим до 2032 г.", добави той.
Генералният директор на БНР акцентира и върху важността на партньорствата с други медии, държавни институции, образователни и научни организации като БАН, които вече изразиха желание да работят съвместно с обществените медии.
"Обществените медии са тези, които трябва да започнат разговора за българската история и култура, като използват своите изразни средства, за да запознаят аудиторията с важните годишнини“, каза Митев.
На въпроса как би се обърнал към бъдещия ръководител на БНР, който ще бъде на този пост през 2031 г., той отговори:
"Към всеки следващ ръководител бих отправил посланието най-напред да оцени направеното до момента, преди да реши кое от него да остави и кое да промени. Историята е багаж, който понякога може да бъде тежък, но и много ценен."
Митев отбеляза, че в последните години БНР се е модернизирала не само технологично, но и като отношение към аудиторията. Важно е обществените медии да продължат да създават качествено съдържание и да достигат до своята аудитория чрез различни платформи, включително социалните мрежи и новите технологии. В тази връзка той спомена за предстоящото създаване на мобилно приложение на БНР и редизайн на сайта.
"Нашата цел е да бъдем навсякъде, за да може аудиторията да ни намери по удобен за нея начин. Заедно с това ще изграждаме технологична инфраструктура, с която колегите да работят ефективно", завърши той.
Инициативата "14 века България в Европа" е амбициозна и дългосрочна, като целта е да се създаде приемственост и последователност в работата на обществените медии, които да продължат да информират и образоват обществото за важните исторически събития и тяхното значение.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Около 40% от хората в Източна Европа и Централна Азия, които са заразени с HIV, не знаят за това. Това сочи доклад, оповестен във връзка със Световния ден за борба със СПИН, който отбелязахме на 1 декември. Има спешна нужда от стратегии за подновяване на тестването за HIV в 53-те държави, за които отговаря Европейския офис на Световната..
Генетикът доц. д-р Мария Левкова , специалист по медицинска генетика от Медицинския университет и УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, е една от носителките на приза "За жените в науката" за 2024 година. В Lege Artis доц. Левкова разказва за своята научна разработка, свързана с изследване на генетичния и епигенетичен профил на рака на дебелото..
В дните преди Деветата годишна изложба на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ), Христина Грозданова – изкуствовед и един от двигателите на организацията, сподели пред "Нашият ден" за смисъла и успехите на сдружението. "Неочаквано за мен и за приятелите, които създадохме тази организация, ДАФНИ вече съществува..
За оралната грижа при децата и при възрастните в Lege Artis говори д-р Борислав Миланов , главен секретар на Българския зъболекарски съюз. Днес се провежда годишната кръгла маса с цел отчитане на постигнатите резултати и очертаване на стратегия, информира д-р Миланов. Специалистът изразява благодарност към присъстващите представители на МЗ,..
Илияна Семерджиева, посланик на Европейския климатичен пакт, споделя в ефира на "Нашият ден" своето виждане за важността на климатичната тема и начините, по които тя я превръща в част от ежедневието и мисията си. Според нея климатичните промени вече не са просто тема за конференции или доклади – това е реален проблем, който засяга всички и който..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си..
В стилистиката на любимия филм "Неочаквана ваканция" зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание "За..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg