Художникът Божидар Чантарски: Българското село винаги е докосвало сърцето ми

Разговор на Радка Петкова с художника от Бургас Божидар Чантарски

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

А сега ви срещам с един непознат за множеството художник, който рисува българското село изключително реалистично, с умела ръка за детайла и за духа на времето, което пресъздава. Картините му са като фотографска снимка на миналото, на онова детство, което вече няма как да изживеем и за онзи бит на чистите по душа хора, които живеят в малките населени места. Сцени от завръщане от селскостопанска работа, усилния труд на нивата, или пък пасторални и зареждащи със спокойствието на картини от детството и от природата и къщите на селото се зареждат пред очите ни. Куче, което стои на стража пред рухнала къща. Старец, който е вдигнал в усилие брадвата, за да нацепи дърво. Котка, която стои пред огряна в светлина къща през есента. Божидар Чантарски е носител на първа и втора награда от конкурса за историческа живопис, на наградата "Пазител на традициите" 2014 г., на "Рицар на четвъртата" 2016. Има две самостоятелни изложби. Картини на автора са притежание на частни колекционери от България, Финландия, Америка, Япония, Русия, Германия и други държави. За себе си художникът казва: "Роден съм през 1983 година в град Бургас, където и до днес живея също и творя. Завършил съм през 2005 година Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет, специалност "графика" в курса на покойния вече Мотко Бумов, на който съм изключително благодарен за всичко. Но по стечение на обстоятелствата се хванах след това с живопис и така до ден днешен.

- Обект на вашето творчество са, цитирам - уникалната възрожденска архитектура, природата на България, както и хората, които живеят на село. Картините ви са живи, връщат ни в детството на село при баба и дядо. От личен опит ли разказвате, такова детство ли имахте или пък сте живял известно време на село?

- Ами, честно казано, съм в града, но корените и на бабите, и на дядовците са ми селски, така че може да се каже, че доста време съм прекарвала на село при тях, където съм се запознавал с бита, съответно и културата и е оставила дълбоко отпечатък в мен. Или мога да кажа, че това нещо винаги ми е докосвало сърцето и това съм искал да творя винаги.

- ..... уникална е светлината във вашите картини. Много са реалистични, много са живописни, подробни, вкарват ни точно в тунела на миналото, в детството при баба. Как успявате да направите това, много са въздействащи картините Ви.

- Честно казано, ми е трудно да го обясня, понеже тове е усещане, което аз изпитвам и искам да го покажа на платното, а няма как да го обясня с думи. Просто всичко, което съм искал да кажа, ръката върху платното ми го показва.

- Имате много интересни сюжети, много характерни за село - възрастен мъж се връща от полска работа заедно с кучето. Куче, което стои на страж. Баба изпраща съпруга си на нивата....,деца играят на малката селска улица, окъпани от светлина. Ходите ли на място, за да улавяте част от сюжетите или което си спомняте, това пресътворявате?

- Разбира се, че ходя. Възползвам се от всяка дупка, която имам свободна да може да напусна града и да отида на село, където мога да се заредя на живо с тази енергия. Все още е жив българският дух и бит, бих могъл да кажа, и определено гледам да възпитаваме децата си по същия начин - да обичат природата ни, да обичат България, да обичат селата ни, миналото ни.

- Тоест по някой път рисувате това, което виждате?

- Понеже рисувам многопластова живопис и рядко е ала прима, така че по-често снимам сюжетите си и след това в ателието си ги наслагвам върху платното и скицирам и така ги оформям.

- Няма как хората да застинат с часове, значи си ходите с апарата навсякъде?

- Възползвам се от съвременните технологии, определено, доколкото мога, за да си помагам работа в ателието.

- Какво ви харесва най-много в селския бит, рисувате по скоро едно позабравено село...

- Много харесвам българското село като местата, които не могат да посетя, заимствам от снимки на различни български фотографи, консултирайки се с тях, защото, разбира се, не мога да обиколя абсолютно всяка махала, всяка паланка. Тези забравени, но пък истински български къщи.

- Какво ви привлича в лицата на отрудените хора и говорите ли си с тях, когато отивате да ги снимате, за да ги нарисувате?

- .....много е важно тези хора да ви допуснат до себе си, защото в днешно време всеки се притеснява от непознати, но когато кажа, че съм художник, от там нататък се разчупват ледовете и всичко е наред.

- А изпитвали ли сте тъга, много села са обезлюдени... Ето тука скоро бяхме към Ивайловградско - Горно и долно Луково - дъхът ти направо спира от красотата, зашеметяващо е, но тези изоставени къщи....

- Тъжно е..... много е тъжно просто, че целият живот все повече и повече се изтегля към градовете и то не към всички градове дори, а просто към два три големи града и всичко останало се обезлюдява. И просто много хора са принудени наистина буквално да изоставят имотите си, търсейки препитание в страната без изобщо да искат да се върнат. Но там идва моята работа - да ги запазя за поколенията тези къщи върху картините.

- Това е страхотно наистина, след време това ще е някакъв вид историческа живопис, нали?

- На това се надявам и затова се мъча да ги правя колкото се може по-реалистични, за да може да бъде един вид, исторически фонд някакъв....

- Четете ли романи за село, исторически романи, вие имате и две награди от конкурса за историческа живопис.

- Харесвам историята, но в последно време ми остава много малко време за четене, буквално преди лягане. Защото имам малко дете, едно по-голямо също, които ми изискват цялото ми внимание. Но поне, което ми е в личен план вниманието да бъде ангажирано с тях.

Божидар Чантарски би се срещнал с Чудомир, ако има такава възможност, да разговаря с герой от друг исторически период. Харесва го като илюстратор, защото е сътворил много експресивни акварели.

Споделете

Художникът Божидар Чантарски: Българското село винаги е докосвало сърцето ми

Галерия

Гергана Стоянова: Младите хора се интересуват от естрадата

Задава се Празникът на свинските уши

Д-р Невин Садъкова: Тази година може и да няма грипна епидемия в Кърджали

Художничката Дафина Терзиева-Даф посланик на доброто

Проф. Тодор Черкезов: Само лекар може да поставя ботокс

Все повече мъже проявяват интерес към разкрасяващите процедури с ботокс, сочат наблюденията

Не е нужно стопроцентово съгласие от съседите

Радио Кърджали

За БНР