Разкази на Етгар Керет в Културния център на Радио Пловдив

Книгата с разкази на Етгар Керет "Изведнъж на вратата се чука" ще бъде представена в Културния център на Радио Пловдив на 17 април /четвъртък/ от 18.30 часа. 

Книгата, издание на ИК "Жанет 45", е единадесетата от от поредицата "Кратки разкази завинаги" под редакцията на Нева Мичева. 

За книгата: 
Етгар Керет се завръща с 38 разказа на живот и смърт, които събира под заглавието *Изведнъж на вратата се чука*: без неочакваното да се яви на прага ни и да ни потърси лично - все едно дали нарочно, или по погрешка - край историите за разказване. В този сборник обаче (най-близкият до сърцето на автора, както става ясно от предговора му за българското издание) историите не само не са на свършване, но и далеч надминават видимия си брой, дължина и тема. 

Един мъж е захвърлен от двойка непознати обратно в детството си, втори доброволно прескача в света на своите лъжи, трети се представя за четвърти, пети и шести, за да участва възможно най-наситено в собствения си живот... 

Героите на Керет се превръщат в мислещи плодове, разговарят със златни рибки, пишат разкази в разказа, буквално излизат от кожата си, спорят лично с Бог. И всичко това - за да си обяснят поне мъничко "защо е толкова трудно да си човек и защо все пак си струва усилието". 

За автора: 
Етгар Керет(1967) е разказвач, преподавател по творческо писане, сътрудник на няколко периодични издания и - при удобна възможност - режисьор. Роден е в Рамат Ган в семейството на Ефраим и Орна, оцелели от Холокоста. По собствените си думи е "повече евреин, отколкото израелец", но за нищо не би разменил живота си в Тел Авив. 

Публикува първата си книга, "Тръби" (1992), едва 25-годишен и тя определя бъдещото му поприще: това на един от най-обичаните разказвачи в съвременната литература. "Учил съм се от Кафка, Вонегът, Кортасар - казва Керет, - но най-много са ми повлияли моите родители поляци. Бих нарекъл писането си посттравматично: от семейството, от което произхождам, и от страната, в която живея, съм натрупал достатъчно лудост и мъка за преработване..." 

Благодарение на следващите си сборници, "Момичето на хладилника" (1994), "Асамтой" (2002) и "Изведнъж на вратата се чука" (2010), Керет влиза в учебниците в своята родина, сдобива се с преводи в 37 страни на 34 езика - китайски, норвежки, грузински, дори корсикански, - става звезда в Щатите, Германия, Мексико, получава френски 
орден, а във Варшава в негова чест построяват най-тясната къща на света, мушната в пролуката между две стари кооперации (арх. Якуб Шченсни). Започва ред съвместни начинания със съпругата си Шира Гефен: през 2005 г. двамата пишат детската книга "Безлунна нощ" и снимат филма "Медузи" (за чийто сценарий и режисура през 2007г. получават Златна камера за дебют в Кан); ражда се техният син Лев. 

Сборникът "Изведнъж на вратата се чука" се появява след близо осем години затишие и добива феноменален успех: 80000 продадени бройки в осеммилионен Израел само за първата година. През 2012 г. американското издание на книгата жъне втора вълна от ентусиазирани реакции, а в аудиоверсията й текстовете четат актьори като Уилем Дефо и Стенли Тучи, както и приятели писатели - Миранда Джулай, Нейтън Ингландър, Джонатан Сафран Фоер, Никол Краус. 

От "Изведнъж..." насам Керет публикува детската книга "Рошавото момче коте" (2013) и сборника с есета от международната преса, наречен с алтернативните заглавия: "По-добрите седем/Неискрено ваш" (2014).