Александър Кашъмов - адвокат от програма „Достъп до информация”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Какво още можем да кажем по голямата тема, която лъсна тази седмица на месец април? Вестниците са категорично в едно, че партиите ще се измъкнат по един или друг начин безнаказано от скандала с трафика на нашите лични данни – на българите, които са се подписали в една или друга подписка за подкрепа на партии, инициативен комитет или коалиция? Какво можем да направим от тук нататък? Тълкуванието ще бъде на Александър Кашъмов, която е адвокат и от програма „Достъп до информация”.
{audio}
Да започнем с този скандал. Защо изобщо той се разрази, защо стана факт и кое е най-плашещото в него?

Александър Кашъмов: Очевидно е, че нещата се повтарят така от години всъщност, става въпрос за правилото, свързано с изборите определен брой хора да се подписват в подкрепа на дадена политическа партия, за да може тя да бъде регистрирана за изборите. В настоящия случай така скандалът възникна благодарение на разпоредби в Изборния кодекс и съответно тяхното изпълнение от Централната избирателна комисия, с които се дава възможност всеки да провери дали фигурира или не фигурира в дадена подписка.

Р. П.: Вие фигурирате ли някъде?

А. К.: Не. Проверих се, но не фигурирам. Любопитното е, че както има сигнали за хора, които са се открили в подписки, които не са подписвали, а така също надявам се, че има хора, които са подписали подписки, но не се откриват там – това вече може би поставя въпроси за техническата годност на системата, която е създадена.

Р. П.: Софтуерът нещо издиша, както се казва и особено с онези единици и двойки, което пък се оправдаха, че било някакво пробно сканиране на системата и затова всъщност било възможно да се получат и тези позиции с единиците и двойките. Това също е много странно обяснение. Наистина, там могат да се търсят много пробойни. Г-н Кашъмов, вие като правозащитник кажете какво може да се направи в случай, че човек открие името си в подписка, която не е подкрепял.

А. К.: От една страна, едното нарушение очевидно е на хората, които не са се подписали, но фигурират в тези списъци. Тези хора имат всички права. Те първо имат право на достъп до тези данни. На следващо място те имат право да коригират тези данни – т. е. те имат правото да заявят, естествено в писмен вид, пред избирателната комисия, че те не фигурират в дадения списък и това създава задължение за съответните администратори на данни да коригират данните. Това е важен аспект от правото на защита на личните данни, който до момента не е коментиран.

На следващо място, разбира се, възниква въпросът с това, че други хора имат право на относително свободен достъп до данни за други лица, не за себе си, тъй като въвеждането на ЕГН в тази база данни всъщност дава възможност всеки да проверява и някой друг, а не себе си.

Р. П.: То това е най-сериозният проблем.

А. К.: Това е нещо, което би следвало поне в бъдеще по някакъв начин да бъде променено, подобрено. Сега достъпът до тази информация може да не е обоснован с електронен подпис, но най-малкото не може да бъде съвсем свободен.

Р. П.: Един работодател спокойно може да провери всички ЕГН-та на своите служители и да каже „ти от коя партия си”, нали така, най-малкото това?

А. К.: Точно така, точно така. А това се води съгласно закона чувствителни лични данни – данните, свързани с политическите убеждения в крайна сметка не е работа на други лица били те работодатели, били те органи на власт, институции и т. н. да проучват политическите виждания на българските граждани. А тук не говорим просто затова дали някой е гласувал или не е гласувал – тук говорим за подкрепа на определена политическа сила, което разкрива в крайна сметка политически убеждения на хората.

Р. П.: От тук нататък дайте съвсем накратко съвет към всички, които са попаднали в списъците на тази или онази партия. Разбрахме кои са най-често спекулиралите с това – Съюза на комунистите в България, Зелените, Националдемократическата партия на Димитър Стоянов – това са партиите, които най-често са използвали имената на хора без тяхно знание. От друга страна пък Гергана Паси написа вчера във Фейсбук – „Голямо браво на ЦИК и на законодателя”. Въпреки проблемите, които съпътстват всеки експеримент това е значителна крачка за повече прозрачност от страна на партиите. Ето, така политиците си нагласят тези данни. Как ви се струва?

А. К.: Това си е политически коментар, не юридически, така че няма как да го коментирам от юридическа гледна точка. Първо, вече съвсем ясно казах как хората могат да упражнят правата си – те трябва да поискат коригиране на тези данни.

Р. П.: А как да ги поискат? Чрез Комисията за защита на личните данни или как?

А. К.: Това може да стане не само с Комисията за защита на личните данни. Това може да бъде отправено директно до ЦИК, тъй като в крайна сметка в момента администраторът на тези данни е ЦИК, тъй като ЦИК притежава електронните списъци на хората.

По-важното според мен е, че трябва да се мисли за някаква промяна на системата и най-вече в Изборния кодекс, защото не може регистрацията на политически партии да преминават през нарушаване на основни права като правото на защита на личните данни. Аз лично се чудя защо толкова години по време на нашия демократичен живот след като отдавна се знае, че съществуват тези злоупотреби се продължава за мен тази остаряла система с подписки, с регистрации за всеки избори, не мога да разбера, има определен брой политически партии, които всички знаят, че участват в последните избори поне, че са достатъчно мощни. Защо непрекъснато трябва да се прави това фиаско преди всеки избори?

Р. П.: А как да става това, г-н Кашъмов, как да става?

А. К.: Това вече е въпрос на дискусии и ревизия на изборното законодателство, защото ние видяхме, че толкова дълго се говори, водиха се дебати за изборното законодателство, но ето този важен детайл очевидно е останал пропуснат.

Р. П.: И последно да ви попитам – допускате ли сега, че ще има отпаднали партии от участие в евро вота на база точно на тези наистина закононарушения?

А. К.: Не мога да преценя на този етап. Това е въпрос на преценка на ЦИК, която е органът на власт, занимаващ се с регистрацията на политическите партии. Просто тук трябва да се изяснят фактите от една страна, да се види дали след като се установят несъществуващи лица т. е. хора, които не са подписали списъците, дали остава предвидената в закона бройка и т. н. Пак казвам, според мен трябва да има праг на регистрацията, но трябва да се премисли дали този праг трябва да преминава през такива архаични вече способи като събиране на подписки на коляно на улицата.

Р. П.: На хартия, да и как после тези подписки се прехвърлят пък електронно. Това пък е съвсем друга тема.

А. К.: Това вече и доколко е редно един човек, който смята, че се подписва на един лист, след това без той да знае и да подозира да се окаже, че неговите данни влизат в електронни бази, но аз смятам, че е дошъл момента, в който да се създаде някаква регламентация на тези подписки, защото не може всеки да прави на коляно подписки по улици и по площади и по този начин да се развяват лични данни на хората.

Р. П.: Благодаря ви за това участие в програмата на Радио Пловдив. Адвокат Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация”.

Споделете

Александър Кашъмов - адвокат от програма „Достъп до информация”

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още