Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо тези избори са различни и за какво гласуваме?

Днес е последният ден от изборите за Европейски парламент(ЕП). С вота си гласоподавателите имат възможността да повлияят върху бъдещия политически курс на Европейския съюз(ЕС). Избират се 751 депутати на ЕП, които ще представляват интересите на над 500 милиона граждани в 28 държави членки  през следващите пет години.

Кампанията за евроизбори 2014 протече под мотото „Този път е различно”. Защо обаче? Съгласно договора от Лисабон от 2009 година, за първи път резултатите от изборите за Европейски парламент ще се вземат предвид, когато държавите – членки номинират новия председател на Европейската комисия, който ще наследи Жозе Мануел Барозу през есента на 2014 г. Кандидатът трябва да бъде одобрен с абсолютно мнозинство от членовете на ЕП- 376 от общо 751. Ако бъде одобрен, той се счита за„избран“ от Парламента, а ако не бъде - държавите членки трябва да издигнат нова кандидатура.

Според Огнян Златев -  ръководител на представителството на Европейската комисия в София, изборът, който правим с гласа си за председател на ЕК е много важен.

Тези избори ще дадат възможност на европейските граждани ясно и отчетливо да кажат в каква Европа искат да живеят: дали такава, която е общ дом на над 500 милиона човека с цялото й културно и езиково разнообразие или да се върнем в онези предишни времена, в които всеки се затваряше в един двор и не искаше да общува със своя съсед”, подчерта той.

Дейността на Европейската комисия има значение за всички държави –членки, категоричен е в тази връзка е говорителят на Европейската комисия в България Христо Христов.

Ако допреди години все още можеше да се мисли, че националните работи са си национални, а европейските-европейски, то финансовdта криза и рискът, на който беше изложена цяла Европа, убедиха всички, че заедно сме по-силни”,  коментира той.

В последния ден от изборите за ЕП, важен е и въпросът за работата на институцията, за която всъщност гласуваме.  Основните задължения на членовете на Парламента са определянето на законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите , съставен от 28 национални правителства на ЕС в система, подобна на двукамарна.

Едно от важните законодателни правомощия на институцията е необходимостта от одобрението й за всяко разширяване на ЕС, както и за сключването на търговски или други споразумения с държави извън съюза.

Освен това, ЕП има изключителни бюджетни правомощия: всички европейски политики като селското стопанство, регионалното развитие, енергетиката, транспорта, околната среда, помощта за развитие и научните изследвания получават финансиране от ЕС. За тази цел, дългосрочният бюджет за разходите на Съюза трябва да бъде одобрен от националните правителства и от членовете на ЕП, след което всяка година двете страни решават заедно как да се изразходва годишният бюджет.

Парламентът отговаря също и за последващия контрол дали парите на данъкоплатеца са били използвани по предназначение и за приключване на отчетите, ако е удовлетворен от резултатите. В многобройни случаи той е изисквал по-строги проверки, а през 1999 г. принуждава цялата Комисия да подаде оставка поради нередности в управлението на бюджета.

Парламентът има и правомощието да учреди временна комисия, която да разследва въпрос от обществен интерес. Пример за това е създадената специална комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари.

Освен всичко изброено дотук, ЕП е начело в насърчаването на прозрачност, откритост и обществен достъп по отношение на брюкселската действителност, която понякога напомня на лабиринт. Всеки европейски гражданин има право да изпраща петиции до членовете на Парламента за проблеми с околната среда, спорове с митнически органи, прехвърляне на пенсионни права и други въпроси, стига те да попадат в обхвата на правомощията на Европейския съюз. Гражданите могат да се обръщат и към европейския омбудсман – независима инстанция, назначавана от Парламента – който има право да разследва обвинения в лошо административно управление или злоупотреба с власт от страна на институция на ЕС.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Проектът за Национална детска болница се готви на тъмно

Общественият съвет за Национална детска болница подаде оставка. Това съобщи на брифинг пред Министерството на здравеопазването председателят на съвета проф. Иван Литвиненко. В съвета имаше 11 членове и всички се оттеглят заради липсата на комуникация. Пред Радио Пловдив журналистът Надежда Цекулова, която е член на Обществения съвет, обясни, че..

публикувано на 06.11.25 в 15:16
Доц. Никола Петров

3I/ATLAS не е извънземен кораб, а естествен космически обект

Междузвездният обект 3I/ATLAS предизвика нова вълна от спекулации, след като астрофизикът Ави Льоб от Харвард заяви, че той има контролирана траектория и може да представлява „извънземен кораб“. Кометата се наблюдава от началото на юли, а на 29 октомври тя направи най-близкото си приближение до Слънцето. В интервю за Радио Пловдив доц. Никола..

публикувано на 06.11.25 в 14:53

Възможна е криза с горивата, важна е държавната политика

За горивата и санкциите - какво да очакваме на нашия енергиен пазар и след 1 януари, когато идват разплащанията с евро? Прогнозата за сделката "Лукойл" правим в разговор с доц. Васил Петков , преподавател по МИО и маркетинг в ПУ и УНСС. С него говорим за критичните въпроси около съдбата на „Лукойл Нефтохим“ в Бургас и влиянието на санкциите..

обновено на 06.11.25 в 11:40

След линията от Пловдив до Братислава и полети до Малага

Какво за развитието на Летище Пловдив излиза на преден план, след като стартира линията до Милано, какво сочи анкетата на сайта на пловдивския аеропорт и какви са предпочитаните дестинации на хората от Южна България, разговор с изпълнителния директор  Красимир Пешев .  Пешев съобщи, че допитването до пътниците е провокирано от техните въпроси в..

обновено на 06.11.25 в 11:40

Бизюрев: "Не съм искал да убивам", съдът решава до два месеца

До два месеца Апелативният съд в Пловдив ще излезе с решение по делото за убийството на Димитър Малинов от Цалапица. Основния подсъдим Рангел Бизюрев е осъден на 15 години затвор, но прокуратурата и близките на жертвата искат доживотен затвор като частни обвинители, а защитата на Бизюрев – по-леко наказание.   В плeoдарията си държавното обвинение..

обновено на 06.11.25 в 11:20