Хората настояват за промени в избирателната система

Консултациите, които стартира днес с политическите сили в Парламента  за съставяне на бъдещия кабинет лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, са натоварени с очакването  за постигане на онази заветна формула, която прави властта изразител на  електоралните ни надежди за промяна. 

Начинът , по който обаче се употребява тази власт в рамките на няколко поредни мандата, за съжаление, се превръща в най-красноречивия аргумент за това, че каквито и политици да изпратим в Парламента, те не са онези, които сме очаквали. Каква демокрация искат хората и доволни ли са те от съществуващото положение -- на тези въпроси  имаше цел да отговори проучването по проект „Граждански дебат за промяна”. За коментар търсим доц. д-р Петя Кабакчиева – ръководител катедра „Социология” в СУ „Климент Охридски”. 

80% от запитаните не се чувстват представени на европейско и местно ниво, заяви Кабакчиева.  Демокрацията, такава, каквато е в страната ни, не ги удовлетворява. Хората настояват  за силен граждански контрол върху решенията и действията на управляващите. Това са посоччили около 79% от запитаните. Кандидатите за депутати да се издигат от граждански инициативни комитети е другото искане на запитаните, заявено от 72% от тях.  Според Кабакчиева това е знак за оттласкване на хората от партийно практикуваната демокрация и за силно желание за по-активно включване в процесите на управление. Тя уточни, че попитани дали желаят да участват в комисии към НС или в обществен съвет към общинските съвети,  повечето граждани са  отговорили отрицателно, което говори за противоречието  между  силната нагласа да се контролират управляващите и притеснението за лично участие, уточни доц. Кабакчиева.  

Позитивното е, че хората вече не се примиряват с каквито и да е управленски решения, подчерта доц. Кабакчиева.  Изследването регистрира факта, че хората не искат толкова нови партии, колкото да видят нови личности. 72% се обявяват за нови лица в политиката, а 40% - за нови партии. Тревожното обаче, е, че те не следят партийните платформи, което налага  постигането на нова политическа култура.

65% от запитаните се обявяват за промени в избирателната система, съобщи доц Петя Кабакчиева. Тя изрази удовлетворението си от факта, че  нагласите за налагане на еднопартийна система и силен лидер без парламент са силно намалели у нас - до 20%, докато  в европейското изследване за ценностите е отчетена по този показател 50%-ва подкрепа. 90% от анкетираните държат  да бъде предоставена законова възможност за отзоваване на депутати. Цялостният социален климат в нашето общество обаче трябва да се заздрави и промените в избирателната система ще съдействат за това, обобщи резултатите от изследването  за нагласите на избирателите в управлението на държавата  социологът Петя Кабакчиева.