Непремерените думи на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин оттекнаха със силата на скандал, какъвто дипломацията може да омаловажи много трудно в условията на усложнените през последните години българо-руски отношения.
Изказването, че Русия е предадена от страна на българската държава за това, че Правителството смята да замени остарелите руски бойни самолети със западни, предизвика тревога във властта, която бе събрана по спешност. Реакцията на политиците не потуши напрежението, а само го направи по-видимо, пренасяйки го от неангажиращата туитър-територия – на тази – на дипломацията. Преекспониран проблем или опит за недопустимо вмешателство във вътрешните работи на България. Разговаряме с Деян Кюранов – Център за либерални стратегии.
Деян Кюранов: Проблемът с Русия е в нас. Много отдавна сме си объркали нещата. Смесваме абсолютно морално задължителната благодарност към Русия за Освобождението на България с всичко останало.
Докато ценим Българската държава като самостоятелна държава, наше морално задължение е да бъдем благодарни на Русия. Никакви задължения нямаме обаче оттам нататък. Ако руснаците ни карат да правим неща, които не са добри за нас, няма да ги правим, заяви политологът Деян Кюранов. Според него проблемът не е в това, дали ще изберем да сме с Русия, със Запада, с Китай, или с когото и да е, а проблемът е именно в нашето отношение ни към Русия, заради смесването на моралното с останалите светски банални неща като военни доктрини, икономически и военни отношения. От Русия трябва да вземем онова, което ни върши работа, а не това, което ни натрапват. Друго ние не дължим на Русия. Въпросът обаче за това остава нерешен от 70-те години досега, заяви Кюранов.
Съмнявам се, че Москва добре разбира какво е съществено за нея, подчерта в отговор на въпрос не е ли реакцията на Дмитрий Рогозин опит за оказване на натиск върху сформиращата се власт у нас. Интересите на Русия се свеждат до нея самата и нейната експанзия. В момента Русия провежда силова политика, това е просто нещо, защото натискаш, докато поддаде. Ако срещнеш отпор, се връщаш обратно. Политиката на Русия е такава – навсякъде с натиск и където поддаде, заяви Кюранов.
Той бе категоричен, че не трябва да се поддаваме от страх, маскиран с някакви исторически благодарности, ако интересите ни не съответстват на руската политика. Кюранов призова да престанем обаче да следим прекалено внимателно всичко идващо от Русия и да мислим прекалено невнимателно за отговора си. Трябва и двете неща да се променят – да не севслюшваме до степен, която издава провинциализъм и комплекси, а ние да правим политика по отношение на Русия, различавайки морално от политическо, от културно, от икономическо, заяви още политологът Деян Кюранов.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...