След консултации ГЕРБ и "БСП лява България" постигнаха съвпадение само по четири от основните приоритети за страната, което не е достатъчно за коалиция. ДПС са следващите, които ще приемат или отхвърлят протегнатата ръка на ГЕРБ.
Разговор за совалките на спечелилите вота с политолога Даниел Смилов.
Въпросът е ще постигнат ли консенсус политическите сили за съставяне на ново правителство – това е темата на деня, по която сега търсим коментар на Даниел Смилов – програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Първите консултации вече минаха, БСП се явиха при мандатоносителя, ред е днес и на ДПС. Какво да очакваме?
Следите ли тези срещи, какво отчитате от първата примерно – тази с БСП?
Даниел Смилов: Резултатът беше очакван. Аз мисля, че тези срещи са първоначални и те маркират позициите, с които отделните партии влизат в тези преговори. Аз не бих ги интерпретирал като окончателни срещи. Това, което сега заявяват политическите партии ми се струва, че в един последващ етап може да бъде променено. Но така или иначе това, което видяхме от първата среща е едно маркиране на различията и на допирните точки между програмите на партиите. До голяма степен това е формално упражнение. Те можеха да го направят и без срещи тези партии – просто можеха да си прочетат програмите и да видят точните неща. В този смисъл голямото послание е, че засега е по-вероятно БСП да не влиза в едно коалиционно споразумение с ГЕРБ, но все пак беше оставена отворена една врата да се види доколко социалистите могат да отстъпят от някои от предизборните си обещания. И затова аз казвам, че не трябва да им предаваме съвсем окончателен смисъл на тези преговори, защото тази вратичка беше оставена отворена.
Сега това, което трябва да стане е да минат тези първо, бих ги нарекъл, някои неформални консултации с всички партии и едва след това започва една процедура по формални консултации, които Конституцията ги изисква. Тези формални консултации ще бъдат проведени от президента и там също можем да види промяна в някои от позициите на партиите, така че очакваме един сравнително дълъг процес.
Р. П.: Г-н Смилов, моля да разтълкувате и вота на българина – 8 партии в Народното събрание, нещо, което не се е случвало скоро, но затова пък вашите колеги наблюдатели казват, че е тенденция в Европа да има представителство на повече партийни пристрастия.
Д. С.: Не е станало нещо ненормално. Парламентарният режим дава възможност за такива ситуации. Такива ситуации можеха да се получат и при някои от предходните избори. Знаете, че някои от партиите бяха на ръба на 4-те процента. Фактът, че не са влезли е до голяма степен случайност – когато една партия е много близо до 4-те процента в рамките на статистическата грешка често пъти може да се окаже или вътре, или извън парламента. Това, което стана на последните избори е, че падна леко избирателната активност и това даде шанс на някои от малките партии и затова се получи този безпрецедентен резултат. Проблемът при нас е, че това е свързано и с влизането в парламента на партии, които не всички от тях са създавани да създават политически мнозинства или да подкрепят мнозинства. Някои от тях бяха създадени по-скоро да разрушават политически мнозинства или да правят невъзможно традиционните партии да имат мнозинство. Имам предвид партии от националистическия сектор, други партии като партията на г-н Бареков, която и така не е ясно какво точно представителство има в обществото. Та това прави трудна ситуацията – не само много партии, а и доста са различни по послания.
Сега, въпреки че математически има много варианти за съставяне на правителството, на практика те са сведени най-грубо казано те са сведени до три. Едното е правителство на малцинството на Бойко Борисов. Но този вариант изглежда нереалистичен. Самият Борисов разбира, че този вариант е много труден – с 84 депутата да крепиш правителство да малцинството, да разчиташ на плаващи мнозинства по теми е много трудно, така че този вариант ми се струва към момента отпаднал.
16-та Национална конференция по редки болести и лекарства сираци се провежда днес и утре в Пловдив. Организирана е от Института по редки болести с участието на Асоциацията на студентите медици – Пловдив и Националния алианс на хората с редки болести и конференцията обединява усилията на академичната общност, клиничната практика,..
Интегрираният подход и научният обмен са ключови за развитие на ефективни и иновативни диагностични и терапевтични стратегии – това е позицията на водещи специалисти, които се събират на национална конференция от 12 до 14 септември 2025 г. в Медицински университет – Пловдив. Научното събитие с международно участие на тема..
Пловдивският майстор-пекар Георги Лефтеров представя този следобед най-новата си, седма поред книга, озаглавена „Под коричката на хляба“. И ако досега шестте му книги са били свързани с хляба, пекарството и кулинарията, все неща, които той прави с двете си ръце, тази книга съдържа сатирични разкази и истории, дошли от реалността, в която живеем...
Новият вот на недоверие, който ще внесе опозицията, на фона на събитията в МВР и възможните оставки в системата, коментира в програма "Точно днес" политологът д-р Светлин Тачев от социологическа агенция „Мяра“. Според него вотът на недоверие, който се подготвя, едва ли ще мине, защото правителството има осигурено мнозинство с ДПС - Ново начало...
Мащабните ремонтни дейности в Основно училище „Райна Княгиня“ - Пловдив ще приключат до 15 септември и училището ще отвори врати за своите ученици в напълно обновена среда. Директорът д-р Мария Гайдарова съобщи, че при тях все още текат довършителните работи и ще бъдат готови да посрещнат децата в понеделник. Сградата е на 4 етажа и е изцяло..