Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дясноцентристка коалиция е най-реалистична към момента

Снимка: БГНЕС

След консултации ГЕРБ и "БСП лява България" постигнаха съвпадение  само по четири от основните приоритети за страната, което не е достатъчно за коалиция. ДПС са следващите, които ще приемат или отхвърлят протегнатата ръка на ГЕРБ. 

Разговор за совалките на спечелилите вота  с политолога Даниел Смилов.

Въпросът е ще постигнат ли консенсус политическите сили за съставяне на ново правителство – това е темата на деня, по която сега търсим коментар на Даниел Смилов – програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Първите консултации вече минаха, БСП се явиха при мандатоносителя, ред е днес и на ДПС. Какво да очакваме?

Следите ли тези срещи, какво отчитате от първата примерно – тази с БСП?

Даниел Смилов: Резултатът беше очакван. Аз мисля, че тези срещи са първоначални и те маркират позициите, с които отделните партии влизат в тези преговори. Аз не бих ги интерпретирал като окончателни срещи. Това, което сега заявяват политическите партии ми се струва, че в един последващ етап може да бъде променено. Но така или иначе това, което видяхме от първата среща е едно маркиране на различията и на допирните точки между програмите на партиите. До голяма степен това е формално упражнение. Те можеха да го направят и без срещи тези партии – просто можеха да си прочетат програмите и да видят точните неща. В този смисъл голямото послание е, че засега е по-вероятно БСП да не влиза в едно коалиционно споразумение с ГЕРБ, но все пак беше оставена отворена една врата да се види доколко социалистите могат да отстъпят от някои от предизборните си обещания. И затова аз казвам, че не трябва да им предаваме съвсем окончателен смисъл на тези преговори, защото тази вратичка беше оставена отворена.

Сега това, което трябва да стане е да минат тези първо, бих ги нарекъл, някои неформални консултации с всички партии и едва след това започва една процедура по формални консултации, които Конституцията ги изисква. Тези формални консултации ще бъдат проведени от президента и там също можем да види промяна в някои от позициите на партиите, така че очакваме един сравнително дълъг процес.

Р. П.: Г-н Смилов, моля да разтълкувате и вота на българина – 8 партии в Народното събрание, нещо, което не се е случвало скоро, но затова пък вашите колеги наблюдатели казват, че е тенденция в Европа да има представителство на повече партийни пристрастия.

Д. С.: Не е станало нещо ненормално. Парламентарният режим дава възможност за такива ситуации. Такива ситуации можеха да се получат и при някои от предходните избори. Знаете, че някои от партиите бяха на ръба на 4-те процента. Фактът, че не са влезли е до голяма степен случайност – когато една партия е много близо до 4-те процента в рамките на статистическата грешка често пъти може да се окаже или вътре, или извън парламента. Това, което стана на последните избори е, че падна леко избирателната активност и това даде шанс на някои от малките партии и затова се получи този безпрецедентен резултат. Проблемът при нас е, че това е свързано и с влизането в парламента на партии, които не всички от тях са създавани да създават политически мнозинства или да подкрепят мнозинства. Някои от тях бяха създадени по-скоро да разрушават политически мнозинства или да правят невъзможно традиционните партии да имат мнозинство. Имам предвид партии от националистическия сектор, други партии като партията на г-н Бареков, която и така не е ясно какво точно представителство има в обществото. Та това прави трудна ситуацията – не само много партии, а и доста са различни по послания.

Сега, въпреки че математически има много варианти за съставяне на правителството, на практика те са сведени най-грубо казано те са сведени до три. Едното е правителство на малцинството на Бойко Борисов. Но този вариант изглежда нереалистичен. Самият Борисов  разбира, че този вариант е много труден – с 84 депутата да крепиш правителство да малцинството, да разчиташ на плаващи мнозинства по теми е много трудно, така че този вариант ми се струва към момента отпаднал.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Николай Гюров

Законът за автомобилните превози ощетява Пловдив

Законът за автомобилните превози ощетява пловдивчани, предупреждава общинският съветник Николай Гюров в интервю за Радио Пловдив Новите промени в Закона за автомобилните превози, приети от Народното събрание, ще се отразят неблагоприятно на пловдивчани – това заяви в ефира на Радио Пловдив общинският съветник Николай Гюров от..

публикувано на 07.11.25 в 16:56

Михаил Щербак в "Добро утро, ден"

Тази година Радио Пловдив празнува 70 години от  първото ефирно излъчване. Гостът ни в "Добро утро, ден" , създател на сайта "Предавател", обаче намери данни за първите му стъпки още през 30-те годинина миналия век. С него говорим за "златните" години на радиото, когато оркестри на живо са забавлявали аудиторията, за предизвикателствата днес и за..

обновено на 07.11.25 в 16:43

Корупционна схема прозира около особения управител на "Лукойл"

Народното събрание решава дали да назначи особен управител на "Лукойл Бургас". Решението се очаква до края на деня.  "Меко казано за мен това е скандално, тъй като предоставя на управителя изключителни правомощия без съдебен или административен контрол, което може да доведе до фалит или източване на компанията! Не говоря само за "Лукойл" - Бургас, а..

обновено на 07.11.25 в 16:01
Явор Куюмджиев

Опасно е особеният управител да продава активите на "Лукойл"

Държавата поема контрола над „Лукойл“.  По спешност парламентът реши да постави рафинерията в Бургас под управлението на особен управител, след като САЩ отказаха на швейцарската компания, купувач на международните активи на „Лукойл“, определяйки я като марионетка на Кремъл. Особеният управител ще има изключителни правомощия – решенията му няма..

публикувано на 07.11.25 в 15:25

Опасявам се управляващите да не доведат "Лукойл" до сценария "Булгартабак"

"Всеобщо е убеждението, че този бюджет е инструмент за оцеляване", каза в Карлово президентът Румен Радев. Той очаква да види крайните параметри на финансовата рамка на държавата. Според Радев в бюджета няма стимули за растеж на икономиката, а по-скоро задушаване.  Държавният глава смята, че е..

публикувано на 07.11.25 в 11:54