25 години свободна България дискутираха в ПУ

Публична дискусия  „Правовата държава“ като част от инициативата „25 години свободна България“ се проведе днес, 31 октомври, в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Събитието е под патронажа на Президента на Република България Росен Плевнелиев. Организатори са Атлантическият клуб в България, фондация „Софийска платформа“ и фондация „Фридрих Науман“, а съорганизатор за Пловдив бе Студентският съвет на ПУ „Паисий Хилендарски“.

В рамките на инициативата са предвидени 5 публични дискусии в 5 университетски града в България. Останалите населени места са Благоевград, Бургас, Велико Търново и Русе. В Пловдив участници в дискусията бяха представители на три поколения – Йордан Соколов, роден през 30-те години на миналия век, Катрин Сариева – през 50-те, и Виктор Янков – през 80-те.

Специален гост бе министърът на образованието проф. д-р Румяна Коларова, която е част от инициативния комитет на „25 години свободна България“. Тя провокира  младите хора да разсъждават върху това какво представлява държава, в която има равенство, но липсва справедливост. Законите в правовата държава ограничават държавната власт, допълни проф. Коларова. Тя коментира проблеми като злоупотребата с политическо влияние, вкл. и на медии, което принципно противоречи на идеята за правова държава, както и кой може да контролира овластените.

Йордан Соколов е известен юрист, политик и държавник, министър на вътрешните работи в правителството на Филип Димитров, депутат в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно събрание, председател на 38-ото НС. Катрин Сариева е историк по образование, била и преподавател по тази дисциплина в ПУ „Паисий Хилендарски“. Заедно с дъщеря си Веселина Сариева основава галерия „Сариев“ през 2004 г. и Фондация „Отворени изкуства“ през 2007 г.

Виктор Янков е завършил специалността „Политология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. От 2010 г. е водещ и съсценарист на предаването за култура „Метафора“ по БНТ 2. През 2012 г. е поканен от Фондация „Отворени изкуства” за куратор на Фестивала „Улица „Отец Паисий“. От една година е фестивален директор на „Нощта на музеите и галериите – Пловдив”, организирана от „Отворени изкуства“. Автор е на предаването „Молескин“ по БНР – „Радио Пловдив“.

Тримата споделиха пред присъстващите студенти, преподаватели и журналисти свои спомени за периода преди 25 години, както и представите си какво представлява една правова държава – никой да не бъде над закона. Те коментираха още склонността към нарушаване на законите и премълчаването на нарушенията.

Преди 25 години правовата държава предполагаше равенство, но не и справедливост. Слабостите на съдебната система в наши дни пък създават усещане за несправедливост у обикновения гражданин.Така Йордан Соколов направи паралел между двете разглеждани епохи. Той подчерта, че за хората именно съдебната система олицетворява държавата, допълни той и припомни големи по мащаб престъпления, за които не е получено необходимото наказание или санкциониране.

Склонността към нарушаване на закона се приема за храброст, заяви Катрин Сариева. Кога едно нарушение на закона превръща човек в престъпник и кога – в национален герой, попита тя аудиторията и даде примери с неоправдано високите скорости на пътя, хайдушките и партизанските движения, превземането на кораба „Радецки“ от четата на Христо Ботев и мн. др. случаи от предишни епохи и настоящето.

Гражданските обсъждания за съдбата на пловдивското кино „Космос“ са пример за възможността обикновените хора, използвайки законодателството да преобърнат решение на общинския съвет в града, обясни Виктор Янков. Той припомни сагата, започнала през 2010 г., когато с решение на ОбС-Пловдив собствеността на киното от публична е променена на частна, като се очаквало тя да бъде превърната в паркинг от евентуалния си нов собственик. Благодарение на активността на гражданите една година по-късно собствеността отново е публична.

Петя Дюлгерова, координатор за България и Македония  на Фондация за свободата „Фридрих Науман” разказа повече за инициативата, която се провежда в 5 български града. Та подчерта, че младите хора приемат онова време с романтизъм и не знаят достатъчно за периода 1944-1989г.

Живка Танчева разговаря с Катрин Сариева, историк, която участва  в дискусията посветена на прехода в ПУ.  Какво казва Сариева на 20-25 годишните за времето до 1989 година, чуйте от интервюто с нея.