Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образованието е пасивен цензор по отношение на комунистическия режим

Искаме да забравим тайните или механизма, по който те ни манипулират особено в прехода.

Но, не познавайки тайните и механизмите им -  манипулацията продължава.

Казваме си го след честването на годишнината от 10 ноември 1989 г., когато промяната в България настъпи. Разговорът, който водим е с Христо Христов – журналист, който посвети последните, сигурно повече от 10 г., да чете досиета, да разсъждава върху досиетата и да приеме за своя мисия включително представянето на човешки истории, запомнящи се достатъчно красноречиви, за да ни кажат в какво време сме живели и какво от него не бива да се връща.

Вчера започна и телевизионна поредица на Христо Христов „Отворени досиета”, в която ще научаваме наистина детайли от разбити човешки съдби от времето на комунистическия режим.

Как гледате на мисията, която имаме като общество, да си кажем къде сме?

Христо Христов: Доста самокритично и мисля, че това е правилният начин, тъй като младите хора по никакъв начин не са виновни, че не знаят достатъчно за периода 1944 – 1989 г. А за мен истината за този период е от съществено значение затова ние да бъдем едно общество, което да създава граждани, а не една държава, която да произвежда консуматори. Без знанието и информацията за него хората са много манипулируеми.

Р. П.: Кампанията „25 г. свободна България” не доведе ли тя до основно противоречие да разсъждаваме и да хулим прехода, като че възраждайки носталгия, което противоречи на идеята ? Парадокс, но  разсъждавайки тези 25 г. пропуснахме да научим, да  оценим като институции и като граждани онези 45 г., които явно не стигат?

Х. Х.: Не може да обясним и ние да разберем и да оценим прехода, без да знаем как е започнал, какво е завещано преди той да започне.

Р. П.: Именно, именно това някъде се изпусна и сега изглеждаме невежи и неуки, безотговорни.

Х. Х.: Това е така, защото в България по принцип липсва култура на паметта в сравнение с други страни. Аз изследвам и наблюдавам тези процеси. Ние свидетели на редица управления, които, идвайки на власт управляват така все едно, че историята на България е започнала от тях. Всичко това се сменя и махалото на времето се движи с много голяма скорост, за разлика от времето преди 1989 г. Ние живеем в един глобален свят и за мен е крайно време всичко, което излезе като документи в резултат на тази огромна документална революция през последните 25 г. всичко, което знаем и бихме могли да направим паралел с това, което направиха другите страни от бившия Източен блок трябва просто да влезе в образователната система. Сега ние  чуваме гласове, че това трябва да се направи, аз съм един от хората, който поддържа тази идея от доста дълго време, самият факт, че аз от близо 5 г. съм създал един алтернативен източник за информация за дейността на репресивния апарат на комунистическата партия и за този режим, имам предвид моя сайт Държавна сигурност.соm, има нужда от подобни алтернативни източници на информация, защото и това изследване, което вие цитирахте, забележете – едва 10 % от информацията и знанията на младите хора за комунизма се  базира на средното  образование и университетите. Това е просто срамно да се коментира. Докато процентите за интернет, за  филмите са вече 16 т. е. образованието в момента, защото това е държавна политика, участва в едно престъпление към младите хора и това е един, как да го кажа, за мен това е един пасивен цензур затова да се създават граждани в тази страна, които да могат на базата на фактите, на обективния прочит на историята да могат да си съставят мнение, а не мнението им да е базирано на разкази на близки, както става ясно в това социологическо проучване, което е представително за цялата страна, и да се говори, че социализма е бил страшно хубав, когато комунистическата партия е фалирала три пъти България за периода 1960 – 1989 г., когато тя е завещала най-лошия икономически старт от всички страни в Източния блок, когато липсват данните за репресиите от 1944 г. до 1989 г.

Цялото интервю с Христо Христов е в прикачения файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Не успя и третият вот срещу кабинета "Желязков"

И третият вот на недоверие срещу кабинета "Желязков" се оказа неуспешен. Срещу предложението гласуваха 130 от присъстващите народни представители от ГЕРБ – СДС, БСП – ОЛ, ИТН и "ДПС – Ново начало". "За" гласуваха 54 – от МЕЧ, "Възраждане" и "Величие".  Депутатите от "Продължаваме промяната - Демократична България" и Алианса за права и свободи не бяха..

публикувано на 04.07.25 в 13:33
Христо Панчугов

Управлението се крепи, защото срещу него няма мнозинство

Постоянните вотове на недоверие обезсмислят този парламентарен инструмент. Това коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив политологът Христо Панчугов. Според него вносителите или не могат да си представят друг механизъм, с който може да се прави политика, или това допълнително разширява възможното поле на действие.  "Възраждане"..

публикувано на 04.07.25 в 11:00
Евелина Славкова

Вотът няма да мине, вносителите му не искат нови избори

Отново се налага дебат за пореден вот на недоверие към правителството на Росен Желязков. Какви са политическите въпросителни, които носи въвеждането на еврото и неизвестните пред "Продължаваме промяната"?  Според социолога от агенция "Тренд" Евелина Славкова вотът на недоверие, внесен от "Възраждане", "Меч" и "Величие" няма да мине и това не е..

публикувано на 03.07.25 в 10:26

Димитър Арнаудов напуска ИТН и групата в ОбС в Пловдив

Общинският съветник от "Има такъв народ" в Пловдив Димитър Арнаудов напуска партията и групата в местния парламент и става независим. В съобщение до медиите той заявява, че решението му е осъзнат избор, който е резултат от  дълбоки разминавания с начина, по който ИТН води местната си политика. Той твърди още, че отстраняването му от ръководството..

публикувано на 03.07.25 в 10:10

До края на юли очакваме решение за заплатите на младите лекари

На кръгла маса в парламента младите лекари и специализанти представиха законопроект, предлагащ мерки, които да ги задържат в страната. В предварителна дискусия здравната парламентарна комисия реши, че до 28 юли ще подготви законопроект, въвеждащ минимални изисквания за заплащането на медицинския персонал. По темата говорим с  Мурад Назимов , 6 курс..

обновено на 03.07.25 в 09:24