Българските институции трябва да настояват за европейска солидарност във всичките и измерения, защото България се намира в зона на много висок външен риск. Това заяви в интервю за Радио Пловдив доцент Антоний Гълъбов по повод срещата на премиера Бойко Борисов с канцлера Ангела Меркел.
Антони Гълъбов: Нека да разширим още малко картината, за да изчистим образа. Първата голяма промяна е в самата външна среда за сигурност, това е от миналата година от новата фаза в доктрината Путин, анексирането на Крим, военните действия в Източна Украйна. Другият елемент разбира се е разрастването на ислямския тероризъм и всичко това, което се случва в Близкия изток – войната в Сирия и т. н.
Следващият елемент, който е също много важен, е предложението на България от миналата седмица до Европейската комисия за друг дизайн за развитие на енергопреносната мрежа, имам предвид т. н. газов хъб. Газовият разпределител, който предлага България е да има на входа на европейското пространство, така че ако Русия реши все пак да изгради тръбата по дъното на Черно море там, където тръбата влиза на европейско пространство да има такъв газов разпределител, който да е наша собственост и от там нататък вече да се свързват доставките с останалите газопреносни мрежи на територията на Югоизточна Европа.
Така, че, да, първото важно нещо е това, че позицията на България стана видима доколкото България в известен смисъл се намира в силовото поле на двата най-големи стратегически риска, които се разгръщат в момента в международните отношения поне в тази част на света. Така че позицията на България, това което страната прави, възможността тя да бъде по някакъв начин по-добре интегрирана по-дълбоко в Европейския съюз е най-голямото предизвикателство.
Аз вчера публикувах една статия във в. „Труд” по повод на газовия разпределител и това, което ми прави впечатление е, че за първи път България се опитва да артикулира ясно собствения си интерес. Нашият интерес е всъщност не да има руски газопровод на територията на страната, а газопреносната система да бъде българска и ние да сме в състояние да участваме активно в този процес.
Р. П.: Да, но пък в същото време премиерът Бойко Борисов твърди, че България е поставена в особена ситуация – тя се нуждае от помощ, помощ, която беше обещана и от Германия, но само в рамките на експертизата.
А. Г.: Така, това е другият разказ на същото, за което говорим. Всъщност, когато България заяви, че има нужда от Европа и когато България заяви собствения си интерес това вече е достатъчно основание за задействане на редица и дипломатически, и политически механизми на Европейския съюз за подкрепа. В това отношение не смятам, че не би трябвало да се подценява решението на Германия да предоставя експертна помощ, защото очевидно е, че в предишни години като започнем още от края на 2006 г., когато България наведнъж заяви 6 проекта с Русия и от стратегическо значение, т. н. Голям шлем, всъщност през всички тези години трябва да признаем, че българските експерти, които се занимават с енергетика и въпросите, които са изключителен интерес на Русия винаги са руски възпитаници. Това са или хора, завършили в Съветския съюз или много тясно свързани с руските интереси. Така че в това отношение ние имаме нужда и от експертиза, която е с европейски произход и която би могла ясно да артикулира българския интерес спрямо интереса на Русия.
Р. П.: А как ще тълкувате думите на Меркел, че ЕС не се е отказал от проекта Южен поток? Задавам ви този въпрос, тъй като колегите в Германия тълкуваха тези думи като затопляне на отношенията между Германия и Русия. Възможно ли е обаче това още повече в дневния ред на ЕС?
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
За темите с продължение, за които си струва да внимаваме още: катастрофите, при които губим животи. Как да спрем войната по пътищата, какво последва след призива на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов да се работи по-бързо по делата за смърт на пътя, говорим с адвокат Елена Грудлева, представител за Пловдив на Българската асоциация на пострадалите..
За вярата, за нравствените ценности, за образованието, включително и по религия, говорим госта ни в „Добро утро, ден!“ в Страстната седмица. Адриана Любенова е доцент по теология и преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Тя е иконописец, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина. Има дълъг..
Измеренията на духовните пътища, за християните търсим в утрото на Велики петък. Срещаме ви с доц. Стоян Чиликов , свещеник и преподавател в катедра "Теология" на Пловдивския университет. С него говорим за символите на деня, за Благодатния огън и силата на вярата във Възкресението и приемането на страданията на Исус Христос. Доц. Чиликов каза,..
От арменския апостолически храм "Сурп Кеворк" в Стария град включваме отец Даниел , който след 20 години в САЩ избра да се върне пак в Пловдив. Той сподели важното за тяхната общност във вековния град по време на празниците, който всички очакваме заедно през тази година-арменци, католици и православни. Празникът ни потапя в библейските разкази за..
И вторият вот на недоверие към кабинета „Желязков“ – за провал в борбата с корупцията – беше неуспешен. При първото гласуване вотът беше подкрепен от 71 депутати. „Против“ него бяха 131. Нито един народен представител не се въздържа. Стигна се до повторно гласуване на вота на недоверие, при което резултатът беше: 72-ма народни представители „за“,..