Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Франсис Бейкън

Знаете ли къде се намира прочутият остров Бенсалем? Който каже „никъде”, е прав. Още по-прав е обаче онзи, който каже, че се намира в „Новата Атлантида”, книга на сър Франсис Бейкън. Според нея остров Бенсалем е зареян някъде из необятния Тихи океан, западно от перуанския бряг, а на него живее най-разумното и добродетелно човешко общество в сравнение с всички, които познаваме. 


„Новата Атлантида”, аудио-книга, въведение

Превод: Издателят на Бейкън, д-р Роули, публикува „Новата Атлантида” през 1627-ма, година след смъртта на автора. Изглежда тя е написана около 1623, през онзи период на литературна активност, който следва политическия провал на Бейкън. Щедростта и просветлението, достойнството и величието, благочестието и целият обществен дух на жителите на Бенсалем са идеалните качества, които Бейкън-държавникът повече желаеше, отколкото се надяваше да види като характеристика на собствената си страна. 

Така започва встъпителната бележка към прочутата книга на сър Франсис Бейкън. „Новата Атлантида”, която и досега, четири века по-късно, се изследва и обсъжда от хора с различни идеи и цели. Както в много утопии, историята е проста, за да не се отклонява вниманието от важните неща. И така – група европейци пътуват в Тихия океан, на Запад от Перу, ветровете ги подмятат, те се губят и се готвят да умрат. След като казват молитва обаче, Бог ги отвежда до спасителна земя. Това е остров Бенсалем, не само населен с хора, но и пълен с чудеса – плод обаче не на магията, все още много характерна за ХVІІ век, а на науката, която тогава на практика не съществува. 

Оттам нататък история няма, всичко е разказ на местните, всъщност – фантазия на Бейкън, за това как е структурирано тяхното идилично общество, как живеят, какво правят. Оказва се, че те например са изобретили „карети, които се движат без коне”, „кораби, плуващи без платна”, „лодки, с които може да се влиза под водата”. Така преди 400 години сър Франсис Бейкън предсказва автомобила, съвременните кораби, подводниците. Но това не е всичко. В книгата могат да се намерят описания на още много чудеса от модерната епоха. Електрическата светлина, динамото, телевизията, цветното и говорещо кино, радиото, тонколоните, усилвателите, найлона – всичко това и още много наши чудеса не биха учудили Бейкън, ако той по някакъв начин се събуди днес. 

Музика от английския ренесанс, Сарабанда от Кемп, лютня
Трудно е да си представим подобно въображение, каквото ни демонстрира сър Франсис Бейкън. Да, книгата му е наречена „първият в света експеримент за популяризиране на науката”, но самият той цял живот се занимава с политика и нищо материално не е изобретил. Освен, разбира се, онова съвършено абстрактно нещо – емпиризма, наричан и досега „методът на Бейкън”, а за по-ясно - „научен метод”. И все пак, мисля си, за да опише Бейкън такива изобретения, може пък да е открил или откраднал някакви тефтери на Леонардо. 

Освен научните изобретения обаче, тази книга, както се смята, съдържа и много обществени идеи, онзи дух, вдъхновил френския Граждански кодекс, както и създаването на САЩ като общество на свободата. Френският граждански кодекс, наричан още Наполеонов, е сборник закони, които забраняват привилегиите, основани на произход, уреждат въпроса за религиозните свободи и постановяват, че държавните служби трябва да се заемат от най-подготвените за тях, а не по заслуги, връзки или друг ред. Все още се спори не дали, а доколко точно, идеите на Бейкън са повлияли за реализацията на такива обществени реформи като правата на жените, премахването на робството и на затворите за длъжници, отделянето на църквата от държавата и свободата на политическо изразяване. 

Така, де, някои спорят, а други – не, защото са наясно. Томас Джеферсън, третият американски президент например пише: „Смятам Франсис Бейкън, Джон Лок и Исак Нютон за тримата най-велики мъже, живели някога на света, те създадоха здравата база за израстването на физическите и моралните науки.” А историкът Уйлям Диксън пък заявява, че името на Франсис Бейкън трябва да бъде поставено в списъка с бащите-основатели на САЩ. 
Джон Доуланд, Галярда за графът на Есекс 
Своите велики идеи Франсис Бейкън развива и в други книги, които се групират в три направления – книги за науката, най-известна сред които е „Новият органон”, есета на религиозни, литературни и морални теми и по-специализирана юридически книги, в които той представя вижданията си за реформи в английските закони. Общо взето, приживе сър Франсис Бейкън не вижда реализация на повечето си идеи. Те стават популярни чак след смъртта му през 1626-та и въпреки че оттогава насам е считан наистина за един от базисните мислители на целия западен свят, приживе той изпитва доста горчивини и разочарования. Бебето Бейкън се ражда като богат аристократ през 1561 година, на Странд, както се казва – на пъпа на Лондон. 

Баща му, сър Николас Бейкън, е лорд-пазител на кралския печат при Елизабет І. Майка му е дъщеря на Антъни Кук, известен хуманист и наставник на крал Едуард VІ, предшественикът на Елизабет. Вуйчо му пък е прочутият лорд Уйлям Сесил, първи барон Бърлей. Заради крехкото си здраве Франсис учи у дома, но на 12 отива в Тринити колидж. Там за първи път среща и кралица Елизабет, която е впечатлена от неговия интелект. Още в Тринити този интелект схваща, че тогавашните методи за уж научно изследване и резултатите от тях са напълно погрешни – и желанието му да ги промени се задълбочава. 
Антъни Холборн, Галярд 

Когато Франсис Бейкън е на 15, животът му поема в предначертаното му от Съдбата политическо русло. Като помощник на английския посланик във Франция той три години учи и обикаля Европа. През 79-та обаче умира баща му, Бейкън се връща в Англия и влиза като депутат в Парламента, от където не излиза почти до края на живота си.  Известен е като либерално настроен реформатор, който се застъпва за промени и опростяване на законодателството. Сближава се с Робърт Девъро, втори граф Есекс, фаворит и любовник на кралицата. Скоро обаче се противопоставя на един закон за тройно увеличение на данъците и губи благоволението на Елизабет. 

Малко условна е тази загуба – да, тя не му дава онези постове, които той иска, но пък го прави свой юридически съветник. Неясно по случайност или заради добра информация, Бейкън къса връзките си с граф Есекс малко преди той да бъде осъден и екзекутиран за измяна, дори участва в следствената комисия срещу него. Но след две години, когато кралицата умира и на власт идва крал Джеймс І, известно време треска го тресе – защото Джеймс пък е приятел на екзекутирания Есекс. Това обаче явно не се отразява на отношенията им и Бейкън служи още 20 години предано на короната, издига се до канцлер, посветен е в рицарско звание и получава титлите Барон Верулам и виконт Сейнт Албан. 

Барух Булман, Павана

Въпреки че е богат, Франсис Бейкън постоянно е и беден. Има големи задължения към кредиторите, които се влачат след него още от младежките му години и цял живот не успява да ги оправи, въпреки високите постове, които заема. На всичкото отгоре на 45 той се жени за 30 години по-младата от него Алис Барнъм. Под влиянието на майка си тя отрано обича две неща – властта и харченето. До 1623 година Бейкън криво-ляво успява да удовлетвори тези нужди, но когато открива, че тя го и мами със сър Джон Ъндърхил, променя щедрото си завещание и оставя на жена си „само онова, което законът изисква”. Има мнения, че самият той едва ли е чак толкова верен на брачното ложе, при това го омърсява с мъже, защото е гей. Други изследователи смятат обаче, че това са клевети на негови врагове. 

Те се позовават пак на „Новата Атлантида”, в която за остров Бенсалем е казано, че там „липсват проституцията и  изневярата, а колкото до мъжката любов, то към нея изобщо не посягат”. Така или иначе, през 1623 година Франсис Бейкън, който, освен всичко друго, е съдия, е обвинен, че взима подкупи, при това и от двете страни в процеса. Тази практика всъщност е нормална в тогавашното английско общество, но в случая явно се използва повече като политически коз. Бейкън е хвърлен в Тауър, където остава обаче само четири дни, защото кралят го помилва. Но политическата му кариера обаче е провалена и три години по-късно той умира от пневмония. 

Не го спасяват нито тайното магическо знание, което се смята, че притежава, нито тайните общества, в които членува и ръководи. Сигурно е едно, сър Франсис Бейкън се разболява, докато прави научен експеримент – пълни мъртва птица със сняг, защото изследва дали това е добър начин за съхраняване на месо. Оставя след себе си пари и имоти за 13 хиляди лири, както и дългове за 23 хиляди лири. Изплатил ги е с великите идеи на живота си, само че тогава никой още не знае това. 
Франсис Кътинг, Грийнслийвс

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Преге - предаване за света на книгите, 09 - 18 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..

публикувано на 11.08.25 в 10:04

Творци от страната и чужбина се срещат на фестивала в Дъбене

Петият международен фестивал „Арт камп Дъбене“ събира художници, скулптори, музиканти, поети и театрали от страната и чужбина. От днес до 18 август предстоят срещи и обмен на идеи и опит в различни сфери на изкуството. В програмата са включени творчески работилници за деца, рецитали, музика, танци, концерти, представяния на изкуства и..

публикувано на 11.08.25 в 08:48

Актьорът Димитър Маринов гостува на "Срещи" тази събота

Тази събота гост на Срещи"-те е актьорът Димитър Маринов. Пропуснал 20 години от живота си в България, но завладял Холивуд, спечелил Оскар през 2019та и написал две книги...  Беше ми любопитно как ни вижда днес и защо казва:  "Важно е да знаеш кое е добро и кое е зло. Смесването им е прекият път към мрака. Не препоръчвам такъв..

обновено на 09.08.25 в 10:48

Изложба и концерт на женския камерен хор към АМТИИ

С юбилейна изложба и концерт камерният женски хор към АМТИИ чества 50 години от основаването си. Събитията ще продължат два дни. Концертът е тази вечер в Студио 1 на Радио Пловдив.  Освен живи изпълнения на камерната формация ще прозвучат и архивни записи. Изложбата посветена на 50-та годишнина също ще показва снимки и видеа още от първите години..

публикувано на 08.08.25 в 07:45

Деца от Асеновград създават голямо мозаечно пано с шевици

Какво могат да правят децата през лятната ваканция без да спират да усвояват нови знания? Да творят. Това е един от възможните отговори, който разширавяаме с художника и скулптор Георги Иванов - Жорж Трак.  Той работи с малка група деца от Асеновград и два пъти седмично редят шевици от хиляди малки фрагменти мозайка. За да създадат в края на..

публикувано на 07.08.25 в 10:45