Държавата – по-непредсказуема от 16-годишен тийнейджър. Ако има нещо плашещо в това сравнение, което прочетох в пресата преди дни, това е усещането за продължителност на диспропорциите между очакванията и реалността.
Смяната на три правителства, управленските грешки, липсата на доверие в институциите и на управленска хомогенност ни доведоха до ъгъла, зад който отчаянието и бедността избуяват - феномени, които не ни дават добра европейска атестация. От Страхил Делийски – политолог и философ в СУ „Климент Охридски” очакваме коментар за политическите събития през отминаващата 2014-та година.
Страхил Делийски: За съжаление бих добавил нещо позитивно към така нарисуваната от вас картина.
Р. П.: За съжаление?!
С. Д.: Да. Между другото, когато си говорехме предварително за този разговор много се чудех в навечерието на новата година какво да бъде онзи позитивен смисъл или онова позитивно явление, с което да завършим анализа на настоящата година. Но надявам се днес да стигнем до него интуитивно. Вие сте абсолютно прави за това, че усещането за криза, за напрежение, за социален страх ако щете е онова усещане, което дефинира начина, по който тупти обществения пулс в България и последната година. Към това трябва да прибавим и политическата нестабилност, липсата на последователни политически действия, смяната на правителства, знаем, че за съжаление българската политическа система е такава, че изключително много зависи от конфигурацията на власт. Ако, да речем, в Белгия могат да си позволят година без правителство, защото държавната машина, бюрокрацията работи без относително на това кой управлява – в България това не може да се случи. Така че на този фон все по-ясно се виждат социалните разделения, все по-ясно се виждат социалните и културните диспропорции в българското общество. Една изключително, нека да го кажем директно забравена периферия и то под периферия не разбираме само някакви малки селца и паланки, под периферия разбираме едни прилично големи градове – български градове и с традиции и една като че ли малко по-различно живееща столица. Но това е само един пласт от разкъсания социален и политически свят на България – този пласт „център – периферия”. Тази година не успя да ни върне към нормално социално живеене, за съжаление.
Р. П.: Аз искам да ви попитам, г-н Делийски, дали може да се каже като цяло, че има някаква метаморфоза на статуквото през тази година? Промени ли се нещо в стила на управление?
С. Д.: Нищо не се промени. Единственото, което се промени е, че на глас да казваме нещо, което всички си го мислехме до преди това...
Важно е не кой, а чий ще е особеният управител на "Лукойл България" - кои хора зад него ще дърпат конците. Така смята проф. Румен Гечев, бивш вицепремиер и министър на икономиката в „Кабинета Виденов“, сега преподавател по икономика в УНСС. Според него н оминацията на Румен Спецов, появила се само дни преди изтичането на законовия срок, е..
Благотворителна кампания под надслов „Купи и Дари“ организират за втора поредна година Ротари, Ротаракт и Интеракт клубовете в Пловдив. Кампанията е насочена към хора и семейства в затруднено положение, като целта е да се съберат дълготрайни хранителни продукти за тях. Миналата година по време на акцията бяха събрани над два тона хранителни..
Организацията "Тракийски туристически район" провежда обучение по проект DETOUR - инициатива за трансформация на местния туристически сектор, насочена към малките и средни предприятия в туризма. Тя се фокусира върху най-актуалните предизвикателства пред индустрията: устойчив туризъм, дигитална трансформация и адаптация към климатичните промени...
Икономическото и социалното развитие на регоините остава „на две скорости“. Стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси се концентрират в ограничен брой силни градски центрове, които създават по-висока добавена стойност, разчитат на по-добре функциониращи пазари на труда и имат по-качествена инфраструктура. Тази концентрация поставя..
770 000 души в България страдат от диабет, от тях около 2500 са деца. В Световния ден за борба с диабета разговаряме с Мариета Котова, която е председател на Националната асоциация на децата с диабет. Сред най- сериозните проблеми е това, че НЗОК не реимбурсира изцяло инсулиновите помпи, а цената от 400 лева на месец е непосилна за много семейства...