Името, което носим трябва да е благодат, то откроява човека

 На ден като днешния –  денят на Свети Йоан Кръстител,   най-напред трябва да поздравим всички, които носят името Иван и  производните на Иван,   и ми се иска  поне в такъв ден човек да се замисли за смисъла на името... И че името ни е дадено по някакъв особен начин. Не просто носим името, вижте колко механично звучи – нося, както пренасям нещо, някаква тежест, а името не е тежест, то трябва да е благодат.

Думи  от интервюто за Радио Пловдив  под надслова "Битие и вяра" на Тони Николов философ, преводач и главен редактор на портал Култара.

Името  дава  по особен начин. Йоан Кръстител е човекът, който въвежда кръщението, макар това още да е и кръщението още преди кръста, то е преди тегобата на кръста,  то е в радостта на отмиването на това, което ни се случи вчера във водите на река Йордан, водата, която отмива греха, която носи радостта и изцелението и затова си мисля за името в ден като днешния, денят на Йоан Кръстител.. 

Този, който ни е посочил и е казал – ето, този човек ще бъде, ще се казва така, той се свързва с името си с една особена връзка – ето тази връзка между името и човека е много важна. Човекът не е номер. Живяхме в един времена, когато, спомняте си нали – "социално винтче", "бурмичка в голямата машина на държавата", а човекът е с личност и достойнство и име.  И името е част от това достойнство, то откроява човека.

Човекът не  е само двуного без пера-по думите на Платон, човекът е и жертвоготовно същество, което трябва да гледа към небето... Човекът може да е мръднал на ръст, но не и в цялостния смисъл. 

Културата е онова, което остава, след  като забравим  всичко друго. 

Интервюто с Тони Николов  е тук.