Марлене Дитрих, Синият ангел, Аз съм влюбена, немски, 0.36
Превод: Аз съм от глава до пети обгърната с любов…..
Така и в нашия случай - цели 86 години откак режисьорът Йозеф фон Щернберг направи прочутия филм „Синият ангел”, в който светът забеляза Марлене Дитрих и я обикна завинаги. Тогава тя е на 30 и се слави като жената с най-красивите крака в Германия. Вече повече от десетилетие е на кабаретната и театралната сцена, както и на филмовия екран, но световната слава я настига и остава при нея точно със „Синият ангел”. В него героинята Лола е кабаретна актриса, любовта към която проваля живота на издигнат в обществото човек. Сюжетът е нищо особено, но режисьорът е майстор, а актрисата – отчетлива, запомняща се и буквално приковава погледите на публиката.
В случая това не са високопарни слова. През 1928-ма, две години преди Марлене Дитрих да стане голяма звезда, актрисата Лили Дарвас, с която играят заедно в една театрална постановка, дава нейната може би най-перфектна професионална характеристика: „Марлене има рядък дар – казва Лили - да стои неподвижно на сцената и в същото време да привлича цялото внимание на аудиторията. Тя сяда на пода и пали цигара – а публиката веднага забравя, че в пиесата има и други актьори. Нейната стойка е толкова естествена, гласът и толкова музикален, жестовете и - така експресивни и точни, тя изглежда като току-що излязла от картина на Модилиани. Марлене има най-важното качество за една звезда – да бъде велика, без да прави нищо специално.”
Марлене Дитрих, Синият ангел, Аз съм палавата Лола - https://www.youtube.com/watch?v=Qh9LDOH2GHk
Да, в реалния живот на Марлене Дитрих има много съвпадения с характера и съдбата на нейната героиня от „Синият ангел” - палавата Лола, затова мнозина смятат, че двете са едно. Но не се подвеждайте. Да оставим настрани различния характер на трагизма, който актьор и герой носят, да вземем дори само простия факт, че истинската история на Марлене започва, когато измислената история на Лола свършва. Шефовете на немското студио UFA са ужасени от филма и още преди той да излезе на екран, отказват на актрисата нов договор.
Голяма грешка. Премиерата на 1 април в Берлин ражда звезда, а „Берлинер цайтунг” пише: „Синият ангел” е „първото истинско произведение на изкуството сред звуковите филми”. На 2 април Марлене заминава за САЩ, където „Парамаунт” и предлагат договор. Те я искат с цел, която не крият - с новата си немска звезда да смачкат фасона на „MGM” и изкусителната шведка на име Грета Гарбо. Тук ще направя едно отклонение в малко неочаквана посока, свързана и с нашето българско съвремие, като попитам – защо ли гадните американски капиталисти, които от пропагандата познаваме като алчни, жадни за печалба и безогледни в нейното постигане хора, не са наели група гангстери да пребият или направо да застрелят конкуренцията, а са тръгнали да се надпреварват с нея в полето на качеството.
Ами защото са умни, а не глупави, ето защо. Защото знаят, че истинската конкуренция ражда повече богатства за всички и на практика движи света. А какво правят двете големи звезди, докато техните компании се конкурират – ще попита някой разумен човек, който след нишката на разказа и не иска да я изпусне. Грета Гарбо и Марлене Дитрих изкарват една любов помежду си. Не се опитвайте да си ги представите заедно – може да ослепеете от толкова красота. И не се опитвайте да ги съдите, защото какво е животът без любов, както пита в една своя песен Марлене:
Марлене Дитрих, Животът без любов - https://www.youtube.com/watch?v=06IGc8qcQdw
Макар навсякъде по света да живее като истински гражданин на света, Марлене Дитрих прекарва първите 30 години от живота си в родната Германия. Мария Магдалене Дитрих – това се казва момиченцето, което през 1901 година се появява на бял свят в едно берлинско предградие. Марлене е компилация от двете рождени имена, тя сама я прави, когато е на 11. Баща и, лейтенант от полицията, умира 6 години след нейното раждане. Семейството обаче не затъва в мизерия, фамилията на майка и държи голяма фирма за производство на часовници.
Марлене учи първо цигулка и други музикални инструменти, после започва да се интересува от театър и поезия. Мечтата за кариера на велик цигулар приключва обаче, когато си чупи китката. Така или иначе, завършва престижно училище през 1918 и следващите няколко години е певица в кабаретен хор, водевилна актриса и изпълнител на малки роли в театъра. През 23-та е първата и поява в киното, а по време на снимките се запознава със съпруга си Рудолф Зибер, от когото има дъщеря. Тя живее със Зибер само няколко години, но никога не се развежда с него. Следват още и още по-малки или по-големи роли в театъра и киното, докато се стига до описаните вече събития със „Синият ангел” и заминаването и за Щатите.
Само за пет години в Америка Марлене Дитрих снима шест филма с Йозеф Щернберг, сред които са най-известните и роли от „Мароко”, „Русата Венера”, „Шанхай експрес”. Чрез тях много бързо се изгражда образа и на фатална жена, славата и на световна модна икона, изобщо, създава се онази Марлене, чиито бурен, красив, романтичен и трагичен живот светът следи със затаен дъх още почти 60 години, до самотната и смърт през 92-ра.
Марлене Дитрих, Ако няма любов, няма нищо - https://www.youtube.com/watch?v=4OXa4VJCJjQ
„Ако няма любов, няма нищо” – пее Марлене Дитрих през 52-ра. Не, всъщност тя пее тази песен цял живот. Любовта при нея прилича на неистово търсене. Дали търси онзи бог, контакта с когото губи, защото вижда как на фронта свещеници и от едната, и от другата страна му се молят, за да подпомогне именно тяхната победа? Дали търси изгубения твърде рано баща? Дали просто се опитва да намери друга жива душа сред самотата на вселената? Така и не става ясно. „Самосъжалението е забранено – не трябва да обременяваш другите със своите грижи” – пише тя в автобиографичната си книга, озаглавена с един стих на Гьоте – „Живота ми вземете без остатък…..” Взимат и го. Всички, до които се докосне, я искат и макар тя пък да взима само когото сама иска, все пак и взимат живота.
Това започва още в ранните години, може би в девическото училище, в което учи. Но, така или иначе, първата и буйна младост минава след Голямата война в Германия, време и място, чиято атмосфера и досега се смята за наистина разпусната. Хората живеят като за последно, а Марлене изобщо не прави изключение и поддържа многобройни връзки както с мъже, така и с жени. Бракът изобщо не я спира. В следващите години, заедно с нарастването на славата, нейните завоевания стават все по-престижни. Неслучайно казвам – завоевания. Тя наистина подхожда като завоевател в отношенията си и към двата пола. С мъжете се държи като истинска жена – загадъчна, капризна, изкусителна и много разкрепостена.
За жените пък е истински мъж – силен и заедно с това нежен покровител. Не могат да се изброят всички, с които Марлене Дитрих има любовни отношения в живота си, но сред тях попадат писателите Ерих Мария Ремарк, Джордж Бърнард Шоу, Хемингуей и Мерседес д`Акоста, актьорите Джон Уейн, Орсън Уелс, Хъмфри Богарт, Грета Гарбо, Дъглас Феърбанкс, Кърк Дъглас, разбира се - Жан Габен, заради когото тя дори се научава да готви френски супи, в списъка са и певци като Франк Синатра и Едит Пиаф…..Когато е вече над 60, тя изкарва една много бърза любов с президента Кенеди.
Ето историята, която се разказва. Той я кани на гости в Белия дом, тя отива към 6 часа, но от 7 има среща със Съюза на евреите-ветерани, които организират гала-вечер в нейна чест – заради достойната и анти-нацистка позиция и помощта за евреите по време на Втората световна война. Президентът я посреща с шампанско и лек светски разговор. Вече е 6.30, когато той казва – надявам се, че не бързаш. А тя – 2 000 евреи ме чакат, за да ми дадат медал. Значи нямаме много време – казва Кенеди, след което я хваща за ръка и я повежда към спалнята. Двадесет минути по-късно той и осигурява кола и я изпраща до изхода на Белия дом, заметнат само с пешкирче около кръста.
Не знам дали любовта някога умира, но Марлене Дитрих доживява до над 90 – може би с идеята да я дочака най-после. След 75-та си година тя, общо взето, се затваря все повече и повече. Последната и поява във филм е през 79-та, когато не успява да откаже на Дейвид Бауи и изпява „Просто жиголо”. Това е вече времето, когато, в опит да надмогне телесните и душевни болки, които я мъчат, тя се превръща в кълбо от нерви, поддържано само със силни обезболяващи и алкохол. В един момент се оттегля окончателно от света, затваря се в парижкия си апартамент и не пуска никого, освен прислужницата и някои близки хора от семейството.
Твърдят, че през 92-ра Марлене Дитрих казва: Прекарахме си добре в този живот, да не прекаляваме. И малко по-късно умира от бъбречна недостатъчност. Не знаех, че и сините ангели умират като хората. Мислех, че си тръгват като цветята – просто отиват някъде и само ние не знаем къде е това.
Марлене Дитрих, Кажи ми къде са цветята - https://www.youtube.com/watch?v=rlVKEMMOBjs
Мария Астаджова е българска художничка, родена в Стара Загора, която живее в Канада повече от трийсет години. Завършила е НУПИД "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък и НХА в София. Имала е самостоятелни изложби в Монреал, Отава, България и е участвала в множество групови изложби в Канада и Америка. С изложбата „Деконструкция на чувствата“, тя..
Писателят Красимир Димовски представя новата си книга „Тезеят в своя лабиринт“ в Bee Bop Café. Романът излезе с печата на ИК „Хермес“. След три десетилетия мълчание Димовски издаде преди три години книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“, а година по-късно – „Ловецът на русалки“ – три новели за..
Галерия „Аспект“ представя четвъртата самостоятелна изложба на Ваня Итинова „Градът разказва“. След нейната първа изява преди 3 години съвместно с Натали Итинов, авторката се превърна в един от основните художници на галерията и традиционно в края на годината представя новите си картини. В експозицията са представени 21 живописни платна,..
Известната наша режисьорка документалистка Адела Пеева ще получи специален „Златен ритон“ на тазгодишното издание на фестивала, чийто домакин е Пловдив от 13-и до 19-и декември. Тази награда се връчва за първи път на форума за документално и анимационно кино, а Адела Пеева от своя страна никога не е била отличавана с най-престижната..
Галерия „Възраждане“ представя изложбата „Послание за небесност“ на Росен Кръстев. Сюрреализмът и наивът някак органично се сливат и организират един идеалистично настроен фигуратив. Темата е възторгът - от живота, красотата, липсата на злото и сливането на небесното и земното , казва галеристката Красимира Алексиева. Росен Кръстев е..