Големите въпросителни около смяната на лева с еврото в страната ни излязоха на дневен ред, след като финансовият министър Владислав Горанов обяви, че българското правителство започва разговори с правителствата на страните от еврозоната за старт на присъединяването ни към общата валута.
По темата гост в „Точно днес” е икономистът от ИПИ Калоян Стайков.
Обявеното от министър Владислав Горанов според вас добра новина ли е?
Калоян Стайков: Като цяло е добра новина, да, хубаво е да се мисли в тази посока, но това, което е обявено от министър Горанов е още на много начален етап. Той говори евентуално за присъединяване към ERM 2, което е предварителен задължителен механизъм, при който трябва да се присъединим преди да се приеме еврото в страната и говори за присъединяване към този механизъм най-рано в края на 2018 г. Говорим за един доста дълъг период и евентуално в края на този четиригодишен период ние може да се присъединим към този механизъм и в най-добрия случай две години по-късно може да приемем еврото. Дали това ще стане в следващите шест години или ще отнеме повече време не е ясно и на този етап е още твърде рано да се говори за ползи или за разходи, или за негативи, а трябва да се фокусираме по-скоро върху това дали правителството е склонно да работи в тази посока, защото предното правителство на ГЕРБ също имаше такъв приоритет, но в един момент го изостави. В момента имаме изказване на един министър, нямаме обща правителствена позиция, нямаме някакъв правителствен приоритет и т. н. По-скоро, ако погледнете управленската програма на партията, въобще не се споменаха нищо подобно. Така че според мен на този етап е много рано да търсим плюсове и минути, по-скоро трябва да видим някакви стъпки в тази посока и тогава вече може да говорим какво може да се очаква евентуално ако приемем еврото.
Р. П.: Въпреки това, че казвате, че все още е много рано да се говори за плюсове и минуси, коментарите в общественото пространство по темата са много. Абсолютно необходимо ли е България да се присъедини към евро зоната и ако това е „да” каква е вашата прогноза за най-ранната и най-вероятна възможна година?
К. С.: Никой на този етап не може да даде прогноза кога може да се присъединим към еврото. Има две неща, които трябва да се изпълнят преди страната да приеме единната валута. Първо, трябва да влезем в този механизъмERM 2, което е изключително и изцяло политическо решение. Там няма обективни критерии, там няма нещо, което страната трябва да изпълни преди да бъде приета – там се иска съгласието на всички 19 страни в еврозоната, те всички да кажат „Да, вие може да влезете в този механизъм”. Кога може да стане това нещо няма човек, анализатор, или модел икономически или политически, който може да ви каже кога ще се случи, нито министър Горанов, нито някой независим експерт – просто, защото няма как, защото решението е чисто субективно.
От там нататък от момента, в който влезем в този механизъм най-ранната дата, в която можем да приемем еврото е две години по-късно. Но това нищо не означава – може да са 4 г., може да са 10 г. по-късно. Тогава вече, когато вече сме в механизма е необходимо да се изпълнят определени числови критерии и тези критерии трябва да се изпълняват дългосрочно т. е. да не се изпълнят в рамките на една година и следващата година да се пропуснат. Тези критерии са свързани с бюджетния дефицит, с инфлацията и с нивото на дълга. Т. е. ако една година имаме ниска инфлация и покриваме този критерий, а следващата година инфлацията скочи няма как да влезем в еврозоната. Така че има изключително много променливи неизвестни и много несигурни факти, много субективни факти, както казах, и няма как на този етап да се прогнозира кога ще се случи.
.................
Цялото интервю с Калоян Стайков чуйте в звуковия файл.
Потребителите, които имат само сградна инсталация, но не ползват парно и топла вода, заплащат енергията на съседите си, това заяви днес адвокат Андреан Славчев. Той е защитник на пловдивчанина Благой Порязов, срещу когото ЕВН-Топлофикация води от години над 20 дела за неплатена такса сградна инсталация и заради, чийто случай се стигна до..
След въвеждането на мярката за средна скорост данните показват тревожен факт – броят на пострадалите при катастрофи се е увеличил с 15%. Вместо очакваното намаляване на жертвите, ефектът е обратен. Правителството обяви пътната безопасност за свой приоритет и направи промени в Закона за движение по пътищата, като прогнозираше 20% намаляване на..
“Науката е много повече начин на мислене отколкото натрупано знание.” — Карл Сейгън. Този цитат ще видите началото на един архив , който събира 14 седмици от моята работа по темата за еврото. Започнах тази кампания не за да давам готови отговори, а за да споделям начина на мислене на един икономист, когато обществото е на ръба между..
Няколко ключови приоритета обединиха участниците по време на VII-ия Национален конгрес на Българския лекарски съюз ( БЛС) с международно участие „Политики в здравеопазването“. Според з ам.-председателя на БЛС д-р Иван Маджаров з адачата на Съсловната организация е да отстоява професионални и устойчиви решения, дори когато те не срещат автоматична..
Каталог на социалните предприятия в Южен централен район – издание издаде Регионалнният център „Развитие на социалната икономика“ – Пловдив. Изданието е насочено както към бизнеса, който търси партньори с кауза, така и към всеки човек, който вярва, че чрез своя избор може да подкрепи положителната промяна. Вече 34 са предприятията в..